2018
Материалът е публикуван в AUTO BILD през 2007 г.
Понякога ни хрумват странни идеи, но от това обикновено излизат сполучливи истории. Така стана и с Panda. При показания на километража 104 575 км ние искахме задължително да научим едно – откъде идва това качество, тази неизтощима издръжливост? Така че се метнахме на малкия Fiat и се отправихме към неговата „родина“ Полша. И така, двама дангалака се натовариха в тясната кутийка и поеха с пълна газ от Хамбург през Котбус, Бреслау към Тихи, родното място на Panda.
Директорът на завода Здислав Арлет ни посрещна с думите: „Здравейте, как сте?“ Ние се протегнахме: „Благодаря, добре сме.“ Той изобщо не ни попита за Panda-тa. Тя си работеше безотказно, както винаги. Това е ясно.
Спорт ли? Не ни пускат вътре – 54 к.с.
Така завърши един продължителен тест, към който, да си признаем честно, бяхме много скептични и подходихме със смесени чувства. Panda-тa за продължителния тест с пробег 100 000 км беше от „голата“ базова версия Active, с най-малкия бензинов двигател с 54 к.с. и струваше 14 450 лева. Климатичната инсталация, радиото и няколко дреболии вдигнаха цената на 16 630 лв. За една такава малка кола 100 000 км никак не са малко. Какво ли е качеството на най-евтиния Fiat?
Който кара Fiat, е запознат с това – капачката на резервоара може да се отвори само с ключа. Другите производители свързват капачето с централното заключване – това е много по-удобно.
„Гoлaтa“ Panda не беше посрещната радушно
Поради скромното си нива на оборудване Panda-тa не беше посрещната радушно в редакцията. „Малка и повратлива, с добър обзор градска кола – категоризира я редакторът Оливер Хишер. – Но по стръмнините на магистралата трябва да превключвам на трета предавка, за да мога да поддържам скорост 110 км/ч.“ Всичко, което изглеждаше евтино, беше повод за мрънкане – седалките били къси, резервоарът твърде малък, предпазните колани не се регулирали на височина. В завоите Panda-тa толкова силно се наклоняваше, че по време на пътуването из Айфел редакторката Маргрет Хуко се раз боля от „морска болест“. Репортерът Алекс Коре пък сподели, че механиците от журите на АUTO 1 „издали“ унищожителна присъда: „В този автомобил няма нито една нова и хитроумна идея.“
Напълно достатъчно – страничните огледала се регулират ръчно. Ако огледалото пострада в градската теснотия, замяна е много по-евтина от огледало с електрическото регулиране. Такива огледала са серийни от версия Emotion.
Е и, какво от това? Простите и елементарни технически решения бяха възприети доста добре при първата Panda от 1980 г. (рекламирана в Германия като „Яката кутийка“). Нашият кандидат в продължителния тест предлагаше само най-необходимите екстри – облегалката на задната седалка се сгъваше изцяло (разделена на две и регулируема по дължина само от ниво на оборудване Dynamic), средната конзола е дебело парче скучна пластмаса. От отоплението започваше да духа топъл въздух много бавно.
При сгъната задна седалка Panda поема до 775 литра багаж. Разделената задна седалка (50:50) струва 455 лева допълнително.
Но нужно ли ви е много повече в града? В градската джунгла малкият Fiat по нищо не отстъпва на модерния Smart (от 18 560 лв.) или VW Fox (от 18 300 лв., и двете коли са само с две врати). С дължината си от само 3,54 м Panda-тa се вмъква в най-малките места за паркиране, а диаметъръти на завой от само 9,75 ми позволява да се провира из най-тесните улички.
Малко съвременни автомобили пpeдлaгaт тоnкова добър обзор
Благодарение на ръбатите си форми и високата позиция на сядане на водача малкият Fiat предлага превъзходен обзор, нещо много рядко срещано при модерните автомобили. Толкова лесно, просто и ненатоварващо можело да е шофирането – с всеки ден Panda-тa печелеше все повече верни приятели.
Редакторът Йоахим Щаат: „Искаме всички модели на Fiat да са толкова качествени“
Тази кола сякаш се опитва дави облекчи живота – поради високия покрив качването е лесно, позицията на сядане е удобна, въпреки че някои колеги не бяха съвсем съгласни.
Някои слизаха от Panda-тa без никакви оплаквания и след много дълги преходи, други се оплакваха от схващане на краката. Водачите с по-висок ръст трябва да изберат регулируемата на височина седалка (серийна от Dynamic ). За да бъде истински удобен автомобил, този Fiat трябваше да е няколко сантиметра по-широк. Добре би било и на задната седалка да има повече пространство за коленете, за да може там удобно да се чувстват не само деца.
Багажникът побира само няколко каси бира, но има неподозирани възможности – ако сгънете задната седалка, може да поберете цялото оборудване за къмпинг. Един недоверчив колега реши да провери това – и резултатът учуди и него, и цялото му семейство.
Само при относително бавно преминаване през завои италианският миниавтомобил не се наклонява значително. В екстремни ситуации положително може да стане критично – в теста за избягване на препятствие Panda-та се изправя на две колела. Това е опасно!
Наистина, Panda-тa беше пълна до покрива, но събра целия необходим багаж за две седмици сред природата. Можело значи! Трябва да признаем, че колегата беше доста скептичен , защото по отношение на сигурността има още много какво да се желае – Panda има само две въздушни възглавници, няма ESP и при екстремни ситуации като заобикаляше на внезапно появило се препятствие поведението й на пътя е критично. При „лосовия“ тест автомобилчето даже се изправи на две колела! Това не е добре, освен това високата Panda е доста чувствителна към страничен вятър, а недостатъчно директното кормилно управление не облекчава бързите корекции на курса с волана.
Само три звезди при краштеста – има и по-сигурни коли
В случай на катастрофа даже може и да стане истински опасно – защото при краштестовете EuroNCAP Panda-тa получи само 3 звезди – Toyota Aygo и VW Fox с 4 звезди са доста по-сигурни. Panda-тa все така се движеше, и движеше – но в ежедневието „лъснаха“ някои истински недомислици. Така например закопчалките за предпазните колани са на много неудобно място за достигане, също като гърловината за наливане на течност за чистачките . Още по-лошо – централното заключване работи само от шофьорската врата. Затова родителите трябва да обикалят цялата кола, за да могат да отворят задните врати за децата. За да отворите капака на багажника, винаги ви трябва ключа – защо ли Fiat не са предвидили една дръжка или бутон?
Скромно излъчване – кокпитът на Panda е малко „постен“. От 2006 г. цветът е променен към по-тъмносиво, и автомобилът изглежда по-добре.
За сметка на това на много удобно място е разположен скоростният лост, на малка издатина по средната на централната конзола. През цялото време на теста предавките се превключваха леко и точно. Единствено при пробег около 50 000 км от скоростната кутия започнаха да се чуват странни звуци, което малко ни притесни.
Трансмисията издаваше странни звуци. Причината остана неясна
Нима отново Fiat имат проблеми с качеството? Не, скоростната кутия си работеше чудесно, само че звуците си останаха. Причината не можа да бъде установена даже и при пълното разглобяване на агрегата. Доста по-успешно се справихме с един друг проблем, който ни съпътстваше по време на целия продължителен тест. Постоянно мигаше контролната лампа на спирачките. При всяко посещение в сервиза спирачките се проверяваха, доливаше се спирачна течност, даже беше подменен датчикът – без никакъв успех. Жълтата лампичка продължаваше да мига, а ние се измъчвахме от съмнения – какво ще стане, ако все пак има някакъв дефект на спирачките? На финала експертът на DEKRA успя да установи причината – дефектно гумено уплътнение в главния спирачен цилиндър, което винаги пропуска по малко спирачна течност, която се събира във вакумния сервоусилвател. Странно е защо нито един от механиците на Fiat не мажа да установи причината за това мигане. За наша радост това си остана единствената досадна неприятност, която ни се случи в теста. Ауспуховата система беше доста пострадала от корозия, по картера на двигателя също имаше ръжда, защото лежи незащитен в зона, където постоянно бива „бомбардиран“ от пясък и малки камъчета. Обаче по време на целия тест автомобилът нита един път не се повреди, единствено се наложиха две извънпланови посещения в сервиза.
Двигателят също почти не показа признаци на износване, въпреки че на малкия 1, 1-литров агрегат често му се налагаше да работи продължително време на пълна газ по магистралите. Разходът от средно 7,3 л/ 100 км по време на целия тест свидетелства за нетърпението на пашите редактори, които биха искали поне 10 к.с. повече.
Затова и останахме много учудени, че малката Panda издържа без никакви проблеми целия тест, включително и последното си пътуване до Тихи. „Желанието ни е продукцията на нашия завод да е с най-високо качество от всички предприятия на Fiat“, казва Здислав Арлет. Явно в Тихи са успели да постигнат целта си. Panda показа пай-висок резултат в продължителен тест на АUTO BILD от всички тествани модели Fiat. Dobra praka. Или казана на български – добра работа.
Недостатъци по аупуховата система
Безспорно, 150-ия автомобил, подложен на продължителен тест в AUTO BILD ни очарова със своята надеждност. При финалното разглобяване и изследване обаче стана ясно, че при цената на Panda Fiat не са могли да постигнат чудеса. Икономиите са реализирани основно при ауспуховата система – външната облицовка на крайното гърне е доста увредена, тръбите и скобите са ръждясали прекомерно. Изпускателният колектор показва първите признаци на лошо уплътнение . Топлоотразителните ламарини са започнали да се разхлабват, на места даже са откъснати. Освен това при изследването с ендоскоп установихме значително увреждане на монолита на катализатора. Двата задни амортисьора са „изпотени“ – скоро ще протекат. Доста е корозирал и картерът на двигателя. Той е разположен незащитен в зоната на удари от камъчета и луга. Много надеждно се оказа задвижването – двигателят и скоростната кутия имат потенциал за още много километри, малкият 1,1-литров двигател е един солиден агрегат.
