100 000 км с BMW Серия 7 (Е65)


8
февр.
2018

„И ей ме – същият глупак съм, какъвто бях преди.“ Това е мнението на Гьотевия д-р Фауст за ползата от продължителното следване… Ако трябва да бъда съвсем откровен – подобно усещане изпитах и аз при първата си среща с готовата за 100-те хиляди километра на тестовия маратон „седмица“ на ВМW. Да караш автомобил от почти 20 години и въпреки това за малко да се провалиш в опита за изваждането на сребърносивия 745i от паркинга на редакцията без надлежно предварително запознаване с ръководството за експлоатация. Срамота…

Няма спор, че с бутона за стартиране на двигателя и с лоста за автоматичната трансмисия върху кормилната колона се свиква веднага, но по отношение на iDrive има почти толкова противоречиви мнения, колкото и по отношение на дизайна на мюнхенския флагман. „Лаптоп на колела, към който човек опасно се пристрастява. Схванете ли веднъж iDrive, няма да искате да се откажете от нея“ – този възторжен отзив в тестовия журнал е дело на колегата редактор Николаус Айкман. Малко по-надолу аз лично отговорих така: „Ако лаптопите бяха толкова сложни, сигурно и до днес щяхме да работим на пишещи машини.“ Спорът между застъпници и критици на iDrive се проточва ясно като червена нишка през зеления бордови дневник, като превъзходството на фракцията на критиците е неоспорима мненията са 13:6. Но… за това по-късно.

Автомобилът в своето естествено амплоа – луксозна представителна лимузина.

Автомобилът с регистрационен номер М-ХК 4135 и показание на километража от едва 2777 км пристигна в Хамбург през един мразовит януарски ден на миналата година. Освен с многобройни „екстри“ , струващи почти 18 000 евро, „седмицата“ бе оборудвана и с току-що модернизираната версия на системата iDrive.

Багажното пространство е добре облицовано, а вместимостта му от 500 л е напълно достатъчна за голямо количество багаж.

При нея обслужването на менюто е опростено спрямо началната версия от 2001 г., а под сребристия управляващ модул бяха добавени два нови клавиша – единият за директно връщане в основното меню , а другият свободно програмиран според желанието на собственика. Допълнителни клавиши ли? Че нали BMW създадоха iDrive именно с цел да намалят техния брой? След първия сблъсък с  реалния живот обаче, баварските инженери бяха принудени да признаят, че в първоначалния си вид централизираната система за управление на голяма част от функциите на най-представителния им модел с всичко друго, но не и перфектна.

Сложната система за безстепенно управление на фазите на разпределителните валове Bi-Vanos работеше надеждно и при това почти без износване.

В действителност проблемите с обслужването не се дължат само на iDrive. Четирите лостчета, монтирани на кормилната конзола, например са разположени по две от всяка страна, големината им е почти еднаква, а позицията им е такава, че объркването им е почти гарантирано… В повечето случаи вместо да включат чистачките, колегите преместваха лоста на автоматика в позиция „R“. Добре е, че електрониката не допуска подобни „маневри“ по времена движения… Отляво пък мнозина се чудеха защо мигачите не се включват, докато ровичкаха опипом по настройките на темпомата.

Паметта с грешките в системата беше разчетена контролно още веднъж преди демонтажа.

Жалко и досадно, въпреки че подобни грешки на пръстите се случваха по-често при редки и извънредни ситуации, отколкото при спокойно и отпуснато шофиране. В същото време обаче много от колегите продължаваха да объркват нещата дори след две седмици зад волана на „седмицата “ и след изминаване на няколко хиляди километра.

През студените зимни дни в началото на теста често се питах, защо трябва да има отделно меню за управлението на климатичната инсталация, което по принцип се извършва от двата въртящи се регулатора на централната конзола. Това отделно меню се занимава с фини настройки, ката например разпределението на въздушния поток към различните части на тялото или за регулацията на температурата между седалищната част и облегалката на седалката. Защо да бъде просто, когато може да е сложно?

Изключително дребни и редки козметични дефекти – окислена заземителна връзка към шарнира на предния капак (долу) и корозирали фитинги на хидравличните тръбопроводи (горе).

Други колеги имаха много „по-страшни“ преживявания. „Трябваше ми цял час,  за да изключа дърдоренето на дамата от навигационната система. Не ме питайте как го постигнах…“, отбелязва в дневника явно потиснат от битката с електрониката колега. iDrive нанесе сериозен удар и върху търпението на шеф-редакторите. Преди да успее да изтръгне някакъв звук от радиоприемника, Томас Хиршбергер е пропътувал 60-километровото разстояние между Хамбург и Любек. „И това далеч не беше любима та ми станция… “

И през зимата „седмицата“ демонстрира отлични качества като автомобил за пътуване на дълги разстояния. Единствено смущаващо беше неустойчивото поведение при движение в права посока с M&S-гуми.

Дълбоко законспирираните настройки на ходовата част също изнервяха обстановката – жалко, защото по времена 100 000-километровия маратон голямото BMW показа забележително меко возене и изключителен комфорт, заслужили множеството възхитени отзиви като „невероятен автомобил за дълги разстояния“ в бордовия дневник. Но тежко ви и горкo, ако решите да изберете спортен режим на окачването за по-динамично преминаване на отсечка с много завои, а малко след това ви се прииска да върнете обратно комфортните настройки… За да извършите тази процедура, от вас се изисква да преместите кръглото „колело на късмета“ на iDrive надолу и наляво (при първия опит обаче често ще попаднете или само наляво, или само надолу), да изберете  „Настройка на функциите“ в менюто „Конфигурация“ и накрая да влезете в меню „EDC“ [електронен контрол на амортисьорите], където да изберете желаната по-стегната или по-комфортна характеристика. Тази поредица от операции се налага при всяка промяна на настройките.  Тук е мястото да отправим един апел към водачите на мюнхенския флагман – не рискувайте живота си с подобни занимания по време на движение!

За съжаление на моменти обутият със зимни гуми 745i наистина се държеше така, сякаш човекът зад волана се занимава с бърникане из iDrive – при скорост над 160 км/ч поведението на тежащото два тона возило ставаше твърде нестабилно и то упорито не желаеше да следва правата посока. Проверката в сервиза показа, че причината се крие в не дотам прецизната настройка на геометрията на окачването. Проведените корекции доведоха до осезаемо подобрение за кратък период от време, след което оплакванията от недостатъчна стабилност при движение с висока скорост продължиха…

Накрая обаче дойде лятото и „седмицата“ отново показа добрите си страни. Най-голяма заслуга за това безспорно имаше едновременно темпераментният и забележителен със спокойната си работа 4,4-литров осемцилиндров V-образен двигател, който допадна на всички и на практика страдаше от един единствен недостатък – неравномерен празен ход при ниски температури. При пълното разглобяване на финала на теста специалистите не можаха да установят никакви дефекти или надминаващо нормалните граници износване на елементи oт двигателя. Оценката на показателите по отношение на разхода на гориво далеч не е толкова категорично положителна. Средният разход от 14,3 л/100 км е доста сериозна величина, но пък 333-те „коня“ и скат своето… На този фон съвсем не е чудно, че почти две трети от клиентите на модела в Европа предпочитат дизеловия вариант.

Сложно регулиране на седалките от вътрешната страна на средната облегалка – това можеше да бъде по-сполучливо и ергономично решено.

Взаимодействието на мотора с плавно работещата шестстепенна автоматична предавателна кутия беше перфектно, спирачките не допуснаха никакво съмнение по отношение на своята устойчивост, а лекотата на управлението на големия баварец получи похвали независимо от внушителните габарити на лимузината.

След всичко казана дотук, можем ли да заключим, че всичко беше наред с изключение на „дрязгите“ с iDrive? Не съвсем… Факт е, че както ние, така и „седмицата“ бяхме подминати от сериозни повреди и проблеми, но в същото време обстановката непрекъснато бе изнервяна от мистериозната поява на „електронни призраци“. Системата Dynamic Drive например многократно съобщаваше за излизането си от строя, но след рестартиране на автомобила се държеше сякаш нищо не се е случило.

Подменени бяха една светлина за мъгла (вляво) и датчик за паркиране.

Още по -упорита беше системата Servotronic – налагаше с е тя да „преспи една нощ“ след появата на съобщение за възникнала грешка, преди то отново да изчезне по начина, по който се беше появило… Спомагателният механизъм за затваряне на вратите пък нерядко се престараваше и се опитваше да дозатвори добре затворени врати по времена движение. Всичко това бяха дребни и бързо изчезващи от само себе си недостатъци, които макар и безобидни по природа, определено не допринасяха за укрепване на вярата ни в електрониката…

Ката цяло обаче „седмицата“ е солиден автомобил с превъзходен двигател и ходова част, който еднозначно може да се причисли към добре представилите се в маратонския тест участници. Представителната лимузина се отличава с високо ниво по отношение на качеството на изпълнението и е изключително подходяща за  пътуване на дълги разстояния.

Единствените задачи, върху които инженерите в Мюнхен трябва да поработят сериозно, са отстраняването на досадните дребни проблеми с електрониката и допълнителното опростяване нa обслужването на функциите на автомобила. Лично аз бих предпочел нещо от рода на „Plug-and-play“ -решението, използвано при модерните компютри – пъхаш в контакта и започваш работа. Преведено на автомобилен език това означава – качваш се и потегляш…

Много техника, малко ядове

„Седмицата“ е буквално „претъпкана“ с технически нововъведения – Вi-Vаnоs, Valvetronic, Dynamic Drive, DSC вкл. ABS, СВС, DBC, ASC и не на последно място – системата iDrive. Нормално беше в началото на теста мнозина да се запитат дали всичко това ще издържи благополучно 100 000 км… Всичко стана ясно в среда та на август, когато се проведе финалният технически преглед, отличаващ се с присъщата за AUTO BILD прецизност и взискателност – включително и с използване на ендоскоп за „надничане“ в потайни ъгли. Резултатът беше убедителен – каросерията и долната част на пода на „седмицата“ са с перфектна антикорозионна защита, големият V-образен „осмак“ издържа маратона почти без никакви следи от износване, а и автоматичната предавателна кутия на ZF е напълно в състояние да издържи още един автомобилен живот. Всички второстепенни технически детайли – от радиаторната решетка до ауспуха – също са в унисон с високите изисквания, на които следва да отговаря автомобил с цена от 90 000 евро.

Материалът е публикуван в сп. AUTO BILD България през 2004 г.

Още по темата

Card image cap
BMW X5 M – екстремният спортист

22
дек.
2015

Разработката на спортен автомобил винаги е борба със законите на физиката. Която е особено трудна, когато този спортист е SUV. И тогава успехът е още по-впечатляващ

Card image cap
Opel Insignia Country Tourer: не е задължително да е SUV!

15
ное.
2017

Opel разшири семейството на Insignia с Country Tourer – а сега за по-високата модификация има нов топдизел. Запознайте се с първите ни впечатления за него!