2017
„Multitronic на Audi – технически напредък за повече динамика, комфорт и икономия.“ Поне така пише в проспектите от Инголщат. Нашият фотограф Кристиян Битман изобщо не усети нищо от това, когато искаше да потегли за фотосесия с тестовото А4. Поставя ключа, стартира двигателя, избира позиция D на селектора на трансмисията – и двигателят „угасва“! Що за автоматична трансмисия е това, която просто ни прави за смях на всяко кръстовище: съвсем по друг начин си представяхме напредъка чрез техника. Но преди да се посветим на безстепенната трансмисия на Audi, ще започнем разказа си от самото начало.
Когато на 22 октомври 2009 година Audi А4 Avant 2.0 TDI пристигна в редакцията за старта на продължителния си тест от 100 000 километра, първата ни реакция беше: страхотно е! Толкова модерна, толкова червено, толкова готино. Трябва да признаем, че голяма част от чара на модела се дължеше и на множеството екстри, които правеха живота на борда подчертано приятен. Допълнителното оборудване в размер на една трета от цената на автомобила (базова цена вкл . автоматична трансмисия 37 150 евро) вдигна стойността на нашия красавец до почти 50 000 евро. За сметка на това комбито много ни допадна.
Още в първите бележки в бордния дневник от колегата от AUTO BILD KLASSIK четем: „пъргаво“, „спортно и комфортно“, „висококачествено“ и „Roadrunner“. Следващите оценки са не по-малко положителни. Спортно-стегнатото окачване предизвиква неодобрение при лоши пътни настилки, но А4 бързо печели добър имидж и с удоволствие бива резервирано за служебни пътувания. Задвижването от двулитров дизел и безстепенна автоматична трансмисия също ни допада в началото – поне на повечето от нас: „Audi доставя удоволствие, върви добре – но ако очаквате спортна динамика, ще останете разочаровани от „гумения“ ефект при ускорение.“
Експертът по продължителните тестове Манфред Клангвалд го е формулирал най-точно. Критики предизвиква и работещото явно на случаен принцип без ключово заключване на автомобила, замяната на щека та за нивото на маслото с индикатор на арматурното табло или тракащото силно при сгъване дясно странично огледало. Но това не навреди особено на популярността на А4. А наработещите добре огледала по-късно бяха поправени от Audi. Пътуващите сами и колегите без деца също харесваха автомобила. Но когато задната седалка се използва не само за увеличаване на багажника, ентусиазмът спада значително.
„Страхотен автомобил, но семейният автомобил изглежда по различен начин – зад водача (1,87 м) остава място, което е достатъчно най-много за ученик във втори клас, а и багажникът се напълва удивително бързо“, отбелязва критиките си Вили Кок. Но да се върнем към темата от началото: трансмисията Мultitronic. Първите ни забележки са от юни 2010 г. „Задвижването не звучи добре“, отбелязва взискателният колега Клангвалд – и както се оказва, има право.
Търсенето на проблема обаче се оказва сложно: през ноември 2010 година сменихме фрайлауф-шайбата на алтернатора, обтегача на пистовия ремък, както и обтегача и ролката на ангренажния ремък – но шумовете не са отстранени. Няколко дни по-късно с проблема се заемат експерт по двигателите от завода в Гьор и специалист по трансмисиите от Касел. Това не става бързо, но компетентните инженери от Audi откриват причината и тя не е директно в самата трансмисия: разхлабила се е връз ката между скоростната кутия и полуоската.
Въпреки това от Audi подменят цялата уж здрава скоростна кутия. За всеки случай. И въпреки че след това Audi продължава да „гасне“ от време на време, останалите километри нямаме проблеми. Дали обаче щеше да е така и без смяна на трансмисията, си остава загадка. Факт е обаче, че проблемът с Multitronic проваля цялата равносметка на А4. То се класира на 29-0 място – въпреки че се представя добре при финалния оглед. Добрата новина е, че при следващото поколение на А4 от Audi се отказват от Multitronic и я заменят със скоростна кутия с два съединителя. Все пак в Инголщат биха искали да продължат да говорят за техническия си напредък.