100 000 км с първото BMW X5: проблеми само с електрониката

Над 100 000 километра BMW X5 трябваше да доказва, че е нещо повече от скъпоструващо булевардно парвеню. Ето и равносметката...


6
февр.
2018

Материалът е публикуван през 2004 г.!

Историята на този маратон не започна окуражаващо … Полицията се впусна по петите ми още при първото пътуване с Х5 и  бързо бях принуден да отбия встрани от пътя. Докато с гузна съвест се чудех дали причината за тази мярка се дължи на превишена скорост, на разговор по GSM в движение или на неволно недоглеждане и преминаване на червено, любезният полицай само ми даде полезна препоръка – оказа се, че според полицейската статистика управлявам особено предпочитан обект на кражби и поради тази причина бях посъветван да не оставям автомобила нощно време на открито…

Това добронамерено предупреждение е твърде показателен пример за успеха на модела Х5, който очевидно се приема много добре от всички. Очевидно и от онези, които желаят да го притежават „по втория начин“… Фактите сочат, че само за пет години след премиерата на модела, ВМW са успели да продадат почти 400 000 броя Х5. За доставката на модела в Германия все още се чака по четири месеца, а на вторичния пазар този автомобил почти не се предлага. И всичко това във времена, когато всеки се оплаква от лоша конюнктура, от ниски заплати и от високи цени… Явно богатите в Европа, и по света съвсем не са на свършване…

Тук би било подходящо да включим в непресекващата дискусия за смисъла от такива ламаринени чудовища и да зададем въпроса на кого, по дяволите, е нужен автомобил с повишена проходимост, които никога не попада в пресечена местност? Или пък да поставим под съмнение ползата от 2,2-тонен гигант, който (най-вече във варианта с V-образен осемцилиндров бензинов двигател) е в състояние да пресуши малка бензиностанция…?

Но може би все пак е по-добре да оставим дискусиите настрана и да се придържаме към фактите, които сочат, че „Досието Х5“ е неоспорим пазарен хит, а ВМW произвежда изстрел точно в целта още със своя първи SUV модел. И нещо още по-важно, което всеки може да установи, хвърляйки поглед върху уличния пейзаж – BMW Х5 бе един от главните виновници, накарали немалко бивши собственици на скъпи лимузини да се насочат към SUV класа, превърнали двойното предаване в изява на изискания социален статус.

Трилитровият двигател се отличава с изключително равномерна работа

На фона на тези постижения е напълно естествено цената да не играе значима роля – още повече, че собствениците на престижни возила изпъкват пай-добре по време на икономически спад… Ценовите равнища на Х5 стартират малко под 45 000 евро за трилитровия бензинов двигател и завършват в стратосферното ниво от почти 100 000 евро, срещу които човек получава мощния като парен чук 4,8is плюс няколко симпатични екстри…

Цената на участника в нашия маратонски тест възлизаше на доста солидните 60 000 евро, а в ролята на задвижващ агрегат се изявяваше трилитровият шестцилиндров дизелов двигател, който без капка съмнение може да се нарече бестселър във фамилията модели на Х5 и се числи към „каймака“ на турбодизеловата порода в световен мащаб. Двигателят се произвежда в заводите на BMW в австрийската провинция Щирия и след това се отправя на дълго презокеанско пътешествие, за да се слее с останалото в автомобила при заключителния му монтаж в американския завод в Спартанбърг, Южна Каролина. Благодарение на своята конструктивна схема, редовият „шестак“ работи без осезаеми вибрации и при това (този път благодарение на директното впръскване Common-Rail) издава извънредно дискретен звук, който се усеща само при потегляне и при ускоряване в града. На автомагистрала е абсурдно да забележите работния принцип на двигателя под предния капак.

Багажното отделение е недостатъчно за автомобил с подобни размери. Светлата тапицерия е радост за изискания вкус, но привлича като магнит мръсотията.

Ако въобще може да се говори за критики към мотора, те биха могли да се отправят към прекалено протяжното ускоряване от 140 км/ч нагоре, въпреки че веднъж „набрал скорост“ BMW Х5 се движи изрядно и при необходимост няма никакъв проблем с достигането на почти 200 км/ч. За поддържането на тази скорост са му необходими по почти 20 литра на 100 километра, но тази екстремна „жажда“ се компенсира напълно при нормален режим на движение. В рамките на тест-маратона Х5 3.0d се задоволяваше средно с напълно приемливите 11,4 литра на 100 километра,  което за целия пробег на теста прави 11 444,5 литра. Числото звучи внушително, но ако Х5 беше с трилитров бензинов двигател, стойността на общия разход би нараснала до 16 000 литра бензин, което прави 30 000 километра по-голям пробег в полза на дизела. При това на очевидно по-изгодни цени на горивото…

Резултатите от последното тестово изпитание при пробег от 95 380 км показаха, че двигателят и предавателният механизъм са в идеално състояние.

Като изключително хармоничен дует се показа съчетанието от дизеловия двигател и произведения от General Motors петстепенен автоматичен предавателен механизъм. На фона на тази хармония механичната предавателна кутия определено създава усещане за дискомфорт, а главното предимство на автоматика е в по-талантливото изглаждане на типичните за дизела несъвършенства при потегляне, както и в по-плавния процес на смяна на предавките. Желаещите да управляват пряко този процес, могат винаги да преминат в ръчен режим и сами да се заемат със смяна на предавките по познатия от системата Tiptronic възходящ или низходящ ред. Това занимание е интересно, но намира приложение само инцидентно (например при задминаване на друг участник в движението на междуселски път), поради което „нашият“ Х5 се движеше в автоматичен режим през по-голямата част от времето. По-късно произведените Х5 между другото са оборудвани с шестстепенен автоматичен предавателен механизъм на ZF, който започна да се вгражда в модела след проведената през миналата есен модернизация.

X5 стигна чак до Северно море

Редовно следящите маратонските тестове и добре запознати с обичайното съдържание на бордовите дневници, може вече да са останали с впечатлението, че в случая съвсем сме зарязали критиката. Че утвърдени редактори се превъзнасят твърде много по „самоувереното спортно поведение на пътя, недостигано до момента в този клас“, възхваляват ходовата част и директната кормилна уредба, които в дует „гарантират изключително добро водене и стабилност в завоите “ и намират, че масивният баварец (въпреки стегнатата настройка на окачването) предлага „приличен комфорт при дълги пътувания – дори и след изминаване на няколкостотин километра“.

Не се учудвайте, защото никак не е трудно да се превърнеш във фен на подобно луксозно SUV возило – както е известно, човек бързо свиква с хубавите неща…

Ако оставим шегичките настрана, трябва да подчертаем още веднъж, че BMW са свършили куп неща точно както трябва при модела Х5 – от висококачествените седалки, които не провиснаха дори и след 100 000-километровия маратон, до комфорта на возене и нивото на шума при движение ката при лимузините. Значителна роля в тази насока играе и един чисто психологически коз на SUV возилата – високата позиция на пътниците в Х5 им позволява да се радват на чувството за ненакърнимост, за възвишеност и дистанцираност от „онези, там долу“. Всичко това действа безкрайно успокояващо и гали егото…

Обслужването на приборите на командния мостик „там горе“ за щастие е лесно и не предизвиква излишни емоции. Арматурното табло не е претрупано, въртящите се регулатори на климатичната инсталация са самата яснота и изобщо всичко е там, където трябва да бъде. За щастие на мнозина Х5 не беше споходен от техническия прогрес в лицето на iDrive, както това стана при „седмицата“.

И може би наистина е по-добре, имайки предвид колко ядове може да създаде един електронен „супермозък“, когато не функционира правилно. За нагледната демонстрация в случая се погрижи предлаганата като опция навигационна система, която в един момент се повреди, остана с тъмен екран, отказа да функционира и като цяло се държа опърничаво като пословичното магаре на мост… Най-коварното „изпълнение“ на изчислителното устройство беше неговият срив още при въвеждане на името на страната, в която водачът търси навигация. Вследствие на този срив мониторът преустановяваше изцяло действието си, а с него извън строя излизаха както бордовият компютър, така и аудиосистемата. Междувременно въведеният от ВМW нов софтуер би следвало да осуети подобни и „екшъни“ при по-новите модели, но по принцип подобни електронни проблеми са истински срам за автомобил от престижна германска марка и на подобно ценово равнище. За съжаление редица собственици на „седмицата“ също имат какво да споделят по въпроси от подобен характер…

Следващата критична (за)бележка съвпада с констатациите на нашите специалисти по употребявани автомобили – акумулаторът на Х5 нерядко създава проблеми. За първи път това ни се случи при 37 288 километра, но за щастие сервизният автомобил на ВМW 84 033 километра, така и малко преди края на теста (при пробег от 99 203 км). Накрая естествено се наложи подмяна на акумулатора, но малко след това и новият започна да показва признаци на спад в напрежението. Ясно е, че в случая става въпрос за очевидна недомислица, защото подобен претъпкан с луксозно оборудване автомобил определено се нуждае от акумулатор с по-голям капацитет.

По принцип ни бе добре известно, че при някои предлагани на вторичния пазар употребявани Х5 отвреме-навреме се появяват неуплътнявания във впръскващата система и преждевременно износване на елементи от окачването, но „нашият“ Х5 успя да заслужи отлични оценки на особено придирчивите в тези невралгични области проверки и изследвания при „дисекцията“ на финала на теста. Първоначалните опасения, че поради изнесеното в САЩ производство изработката и контролът върху качеството няма да задоволят високите изисквания, не се потвърдиха. Дори напротив – „американският баварец“ изглеждаше в изключително добра форма и след маратона, а единствените изнервящи шумове се дължаха на малко поохлабилото се покривало на багажното пространство.

Накрая все пак ще си позволим принципна критика към този автомобил – при това такава, която е валидна за всички X5 и засяга багажното пространство. За автомобил от този ранг мястото за багаж е прекалено малко (465 литра) и едва покрива ваканционните нужди на четиричленно семейство. Същото важи и за полезния товар, който е просто смешен с 420-те си килограма. Естествено, че големите специалисти на тема автомобили с повишена проходимост в редакцията не пропускаха възможността снизходително да се подсмихнат по повод възможностите на двойното предаване при Х5. Вярно е, че системата не разполага с понижаваща предавка и блокировка на диференциалите за тежък пресечен терен, но контролът върху сцеплението на четирите колела с индивидуално въздействие върху спирачките им се оказа напълно ефикасно противодействие както срещу снега и леда, така и срещу разкаляните горски пътища.

Пък и нека не се заблуждаваме – никой потенциален клиент на ВМW Х5 не очаква от автомобила си чудеса извън асфалти раната пътна мрежа…

Доброто цялостно представяне бе провалено от акумулатора 

Поведението на Х5 по време на теста бе образцово – извънпланово посещение на сервиза се наложи само веднъж (при километър 44 327), тъй като стана ясно, че всички спирачни накладки на големия черен автомобил са се износили. Напълно нормално при собствено тегло 2265, общо тегло 2685 килограма и ефективна максимална скорост, достигаща 200 км/ч – ясно е, че при подобни условия на спирачките не им е никак лесно… Напълно разглобеният Х5 също изглежда като образцов ученик. Лаковото покритие е в добро състояние, а следи от тежките експлоатационни условия по време на продължилия 16 месеца тест няма дори при ауспуховата инсталация. Измерванията по детайлите на двигателя показаха, че всичко се намира в зоната на допуските за нови части, автоматичната предавателна кутия Hydramatic на General Motors работи безшумно, а антикорозионната защита не дава шанс на ръждата.

Коренно различно и крайно негативно се представи акумулаторът, който три пъти се изтощи докрай през зимните месеци. Вече се появиха индикации и за следващото му пълно разреждане…

 

Още по темата