100 000 км с първата Mazda 6: верен другар

Тестовите маратони на AUTO BILD нерядко предизвикват сериозни опасения и дори страх у автомобилните фирми. Досега Mazda винаги са били изключение в тази насока, но нека видим какво се случи този път...


20
дек.
2017

Mazda е официално коронован първенец по надеждност сред фирмите, предлагащи автомобили на претенциозния германски пазар, но запознатите с този факт са учудващо малко. Според нас японците от Хирошима без никакво съмнение страдат от излишна скромност. Вместо да продънят ушите на всички, че са класирани първи сред най-добрите и са се наредили в челото на ранглистата от 33-ма производители, подложени на безмилостното проучване на клиентското задоволство на J. D. Powers, японците срамежливо се спотайват зад жизнерадостния напев „Зум-зум-зум“ от телевизионните реклами.

Автомобилите на Mazda се ползват с репутацията на надеждни спътници не от вчера, но подобни истини си заслужава да бъдат повтаряни – особено днес, когато общото ниво на качеството и надеждността търпи постоянен регрес, а да си номер едно по тези критерии и еталон за целия бранш по степента на задоволеност на клиентите, е по-достойно за похвала достижение откогато и да било. Още повече, че тук не става въпрос за изненада или сензация, а за поредното потвърждение, че вместо в екстравагантности и външни ефекти, Mazda продължават да инвестират в качеството на своята продукция. Палиш, караш, зареждаш, миеш, и (ако не забравиш) веднъж в годината посещаваш сервиза. Ръжда ли? Каква ръжда?!? Та това е Mazda!

В краштеста на EuroNCAP автомобилът получи четири от пет звезди. Това означава, че каросерията предлага добра защита, която може да се повиши още

С течение на годините това усещане за надеждност и стабилност превърна автомобилите на японската марка в истински герои на делника и осигури на марката „бетонна“ лоялност от страна на клиентите, за каквато във VW на пример могат само да мечтаят… Статистиката в Германия сочи, че осем от всеки десет притежатели на Mazda си купуват отново и отново возила от тази марка. Е, тук някой би могъл да възрази, че всичко това е чудесно като основа за бизнеса и имиджа на компанията, но за сметка на това гамата от модели е пълна скука. Би могъл и наистина би имал известно право, защото съвсем доскоро палитрата от продукти на японците страдаше от остра липса на „свежа кръв“ – както по отношение на дизайна на автомобилите, така и в буквалния смисъл, засягащ средната възраст на клиентите на марката, защото средностатистическият германски купувач на модела 626 беше „чукнал“ 58 лазарника… Никой не си и помисляше да се обръща след преминаваща по улицата Mazda, а горчивата истина бе, че да караш такъв японски автомобил (с изключение на MX- и RX-моделите) изобщо не минаваше за „секси“…

Малка почивка в Леванто, Италия. При по-динамичен стил на шофиране средният разход на дълъг път е 10,1л/ 100 км

Хубавото в цялата тази история е в това, че нейният край бе окончателно възвестен с премиерата на Mazda 6 през пролетта на 2002 г. Резкият обрат бе потвърден от суперлативитев отзивите на световната преса. Ние също признахме, че наследникът на 626 е учудващо сексапилен и бяхме изненадани колко уверено „шестицата“ победи Vectra, Laguna и Primera в първия сравнителен тест. Паралелно с това обаче възникна въпросът дали новият „хубавец“ е запазил качествата на безкрайно верен спътник, какъвто беше предшественикът му 626. Само половин година след първата ни среща с Mazda 6, ние вече бяхме на път към отговора с поредния си продължителен тест  – на паркинга на редакцията уверено се изпъчи версията с пет врати, отрупана с международни отличия и ако се съди по шестмесечния срок за доставка в Германия – горещо желана от клиентите . Нищо чудно, като имаме предвид, че дългата 4,68 ми с мощност 120 к. с. Mazda наистина разполага с изключително впечатляваща външност.

Единственото допълнително оборудване в тестовия образец бяха лакът металик, 16-цоловите колела и електронната система за стабилност DSC. По-късно електронният „ангел хранител “ стана част от серийното оборудване и в момента тестовата Mazda 6 би струвала по-евтино, отколкото в началото на маратона.

Още повече, че в случая липсата на скъпи „екстри “ съвсем не означава, че на барда на японеца цари постна, суха и скучна атмосфера. Подобно нещо не може да се твърди изобщо, защото в Германия стандартната комплектация на „шестицата“ включва климатик , четири въздушни възглавници, електрически повдигачи на предните стъкла, централно заключване с дистанционно управление и аудиосистема. Този умерен лукс има и своите предимства – колегата Клангвалд започна дневника на тестовия маратон с думите „Не може да се повреди само нещо, което го няма“, изразявайки по този начин задоволството си от „простата и ергономична подредба“, каквато днес се предлага от малка производители.

Липсата на излишни украшения и глезотии се отразява положително и на теглото на автомобила – със своите 1365 кг тестваната Mazda 6 може спокойно да се причисли към най-леката категория в този клас, защото базовият вариант на VW Passat например е с цели 45 кг по-тежък. Според колегата Йоахим Щаат местата, откъдето е спестено това тегло, могат да се определят по слух („Вратите не се затварят с плътния звук, познат от Audi А4“) и на пипане – „Вътрешното огледало, ръчната спирачка и капакът на жабката са лишени от солидна тежест.“ Разбира се, всичко това е от  второстепенно значение. Важното е всичко да функционира както трябва, а опитът ни показа именно това – всеки един детайл от Mazda 6 се справяше безропотно и безшумно със своите задачи до самия край на теста.

Кой твърдеше, че полегатият заден капак вече не бил модерен? Тук спокойно се побират 500 литра багаж. Облегалките падат напред почти сами

Предприетите от японските инженери мерки за осигуряване на прецизната работа на механизмите наистина заслужават аплодисменти. Като цяло качеството демонстрира само някои незначителни слабости. Само след няколко командировъчни пътувания се оказа, че красотата на имитиращата алуминий повърхност на централната конзола е доста преходна, защото ключове, запалки и дори монети оставят трайни драскотини по сребристия лак. Амортисьорите на задния капак дразнеха със сърцераздирателния си писък и се нуждаеха от редовно смазване, за да прекратят изтезанията над слуха. Сред особено досадните дразнители можем да причислим и капачето, под което се монтира екранът на навигационната система. Нашият съвет към Mazda е веднага да изпратят конструктора на този механизъм на опашката за безработни! За да отворите това чудо, трябва да притежавате сръчност на бижутер и да се въоръжите с невероятно търпение… Както казахме в началото обаче, всички отбелязани недостатъци са всъщност дреболии, голяма част от които несъмнено ще бъдат отстранени от Mazda при модернизацията на модела, която се очаква през пролетта на 2005 г. Вътрешното обзавеждане не дава почти никакви поводи за недоволство. Арматурното табло е модерна и прегледно, седалките бяха стегнати и останаха такива и след 100 000 км. Сгъването на задните облегалки става гениално просто – само освобождавате механизма, и без понататъшна намеса облегалката пада напред с помощта на амортисьор , „отнасяйки със себе си“ и предпазния колан.

Още по темата

Card image cap
Hyundai i30 wagon 1.4 T-GDI DCT: практичен и зрял

12
ян.
2018

Като комби Hyundai i30 е удължен с 10 см – и залага не само на голям багажник, но и на динамика – особено с най-мощния бензинов двигател

Card image cap
Голямото сравнение: нужно ли ни е 4х4?

12
юли
2017

SUV-овете са най-предпочитаните автомобили – нужно ли им е обаче двойно задвижване? Тествахме и измерихме дали предното задвижване стига, за да се возите безпроблемно

Card image cap
Дизел срещу бензин: Toyota Auris 1.6 D-4D срещу Auris 1.2T

22
апр.
2016

Бензиновият мотор е малко тромав

Card image cap

В последния брой:

Архив >