100 000 км с Нyundai i10 1.2: едно често подценявано джудже


6
ян.
2020

АКО АВТОМОБИЛИТЕ МОЖЕХА ДА ГОВОРЯТ, то сигурно Hyundai i10 щеше да ни каже какво мисли. Автомобилът почти никога не пътуваше надалеч, не посещаваше други градове и държави. Вместо това се движеше основно на къси разстояния в града. И така накрая бяха нужни три години, за да изминем 100 000 километра. Или нека по-добре го наречем сглобяване на километри.

Защото нека си признаем: ние сме разглезени. Малкият автомобил с 87 к.с. е най-назад в желания списък за тестове, когато става дума за пътуване на дълги разстояния. Когато ще се кара в града, естествено всеки посяга към ключовете на i10. 3,66 метра дължина, 10,3 метра диаметър на завой – солидни аргументи за центъра на Хамбург. Но така километражът не набъбва сериозно.

Мултифункционален волан като при големите модели, добре разположен лост на трансмисията

Щом седнете в Hyundai, той започва да въздейства. Първо с цветовете си. С арматурното табло и тапицериите на седалките в медно кафяво. Това е част от оборудването Style, нарича се „черно/оранжево“. Прибавяме и цвета на каросерията Passion Red. Смело. Но няма значение. Могат да се открият още много неща, които не са типични за малък автомобил. Например асистент за потегляне по наклон, светлини за завой, устройство „Свободни ръце“, дистанционно за аудиосистемата, темпомат, автоматична климатична инсталация, подгряване на волана и седалките. Това оборудване всъщност е доста богато. И какво казва ценовата листа? С 87 к.с. в ниво Style и две-три екстри мъникът струва 28 500 лв. (за Германия). По отношение на цената джуджето е великан.

Багажното отделение е достатъчно за пътуване през уикенда (252 л). Регулираща се задна седалка щеше да е чудесна екстра

Все пак е и автомобил, който още след първите изминати километри ни изненада приятно. Тестващият Щефан Малах бе толкова впечатлен, че изписа три страници от бордовия дневник наведнъж с коментара си. Радваше се както на оборудването, така и на пъргавия 4-цилиндров мотор от старата школа, който се справя чудесно и без турбоподпомагане. Критика имаше по отношение на превключването на предавките. Щефан бе описал проблема доста учтиво: „Не е за почитателите на динамиката.“ По-нататък коментарите станаха малко по-сурови – говорим за трансмисията. Критики имаше най-вече към съединителя, който рано-рано развали удоволствието ни от смяната на предавките, тъй като не отделяше прецизно.

Продължете на следващата страница

Още по темата

Card image cap

В последния брой:

Архив >