2017
Боже, колко неизкореними могат да бъдат предразсъдъците. Особено при автомобилите, където клишетата сякаш са се набили в главите ни. Mercedes-итe возят меко, ВМW-тата спринтират добре, Mazda са вечни. А пък Fiat-итe постоянно се повреждат. Това е положението! Но идва моментът, в който предразсъдъкът се разпада като къщичка от карти. Такова нещо ни се случи и по време на продължителния тест на Fiat Bravo. Компактният модел с 5 врати премина по дистанцията от 100 000 км с толкова впечатляваща надеждност, че успя да изпревари не само своите роднини от концерна, но и много по-скъпи и престижни автомобили. Казано накратко: на финала Fiat заслужи оценка отличен 6.

Колкото е компактен на външен вид, толкова е просторен в интериора. Общото между Bravo и малката къщичка е ограниченият избор.
Още когато се появи в редакцията през април 2008 г. , Fiat Bravo 1.9 MJT Emotion веднага започна да получава похвали. Този автомобил е пълен със скрити заложби: под предния капак работи превъзходен Common-Rail дизелов двигател с внушителните 150 к.с., оборудването включва мултимедийна навигационна система, въздушна възглавница за коленете, автоматична климатична инсталация и ксенонови Фарове – тези екстри нерядко липсват и при моделите от горния сегмент на средния клас.

Едно от служебните пътувания до Сицилия – без проблеми. Но по пътя към Южна Италия Fiat поиска и допълнителна глътка моторно масло
Първи аплодисменти – компактният автомобил с 5 врати предлага много място в интериора и поради това все по-често е предпочитан от колегите при дългите служебни пътувания. Качествата на Bravo като автомобил задълги отсечки бързо стават известни нa всички колеги. „Страхотен двигател, голям пробег, нисък разход на гориво – един приятен спътник“, резюмира впечатленията си фоторедакторът Елеонора Кучина. В същото време обаче колежката ни обръща внимание на един недостатък, който постоянно нарушава уюта – седалките са твърде къси, не са тапицирани много добре и не дават достатъчно странична опора. „В това отношение Bravo отстъпва на Golf“, отбелязва редакторът Щефан Щих в бордовия дневник.

Зона на спокойствие: при пътуване особено ми допадна хармоничния и тих двигател Multijet. От друга страна, мненията за стегнатото окачване бяха противоречиви – то се хареса на някои, но не допадна на други.
В бордовия дневник има и доста забележки към нехармоничното, твърдичко окачване. След едно пътуване на юг редакторът Йоахим Щаат отбелязва: „Леко трополене при къси вълни, разлюляване въпреки стегнатото окачване, Bravo никога не е спокойно.“ За утеха: някои от водачите харесват спортните настройки на „италианеца“. При по-добра пътна настилка може да се движите много приятно, но трябва да свикнете със странната логика на управление: превключвателите за навигационната система са на тавана, подгряването на седалките не се регулира. Но постепенно всички критици замлъкват, защото Bravo ни убеждава в своята последователност и надеждност.

Исторически резултат за Fiat: единствено един гризач успя да наруши перфектното функциониране на „италианеца“. Иначе Bravo посещаваше сервизите само за периодично сервизно обслужване. През останалото време бе винаги на път
Над 60 000 км без ни най-малък проблем, само дето понякога се дразним от странностите в управлението на климатичната инсталация и от трудния за разчитане километраж. Първите сервизни обслужвания са напълно рутинни, при третото също няма никакви намеци за проблеми: единствено ремонтираме предните спирачки – дисковете и накладките са износени поради агресивното ни шофиране и честото използване на мощността на якия дизелов двигател. Покрай това механиците провеждат и голямото сервизно обслужване – готово. Така и трябва да бъде. Жалкото е, че сервизът на Fiat в Хамбург не работи дори приблизително толкова добре, колкото и нашият тестов автомобил.
Въпреки че бяхме заявили:, че ще докараме автомобила за голямото сервизно обслужване, сервизът не разполагаше с необходимите стандартни детайли като поленов филтър и чистачки – а това определено не заслужава похвали. Защото в същото време Bravo продължава да се движи надеждно, километър след километър. Едва при пробег 92 337 км се налага смяната на задните спирачни накладки, по това време правим и третото сервизно обслужване. До тук Fiat се представя повече от блестящо. Но около 5000 километра по-късно, малко преди края на теста, чудесният компактен автомобил почва да прекъсва и преминава в сервизен режим.
На арматурното табло свети жълтата лампа, която индикира проблем с двигателя. Нима предразсъдъците все пак са били оправдани? В продължение на пет дни в сервиза поставят най-различни диагнози, безуспешно се сменят различни части, чистят се записаните в компютъра грешки. За да установят най-накрая, че гризач е прегризал маркуча на турбокомпресора и поради това двигателят не може да работи стабилно. Като резултат управлението на двигателя се „побърква“, горивната смес се обогатява, образувалите се допълнителни порции сажди тормозят филтъра за твърди частици и сензорите. В сервиза трябваше много по-рано да открият прегризания маркуч, за да си спестят ненужната работа и излишните смени на здрави детайли. Все пак там успяват да открият един наистина съществуващ проблем и подменят повредената гарнитура между цилиндровата глава и изпускателния колектор. Точно преди финала изгаря и една крушка – и ние с удоволствие си затваряме очите пред леката ръжда по някои конзоли и болтове. Защото подобна повърхностна корозия е напълно безобидна. Ние предпочитаме да ръкопляскаме. Защото досега в историята на продължителните тестове на АUTO BILD нито един Fiat не се е представял толкова убедително.