2017
Jaguar? В продължителен тест? В АUТО BILD? Да, защо не? Все пак има достатъчно основания да проверим качествата на „британеца“. Например функцията му като автомобил за антиконформисти. Можете да си позволите лимузина от горния сегмент на средния клас? Но в никакъв случай не искате това да е автомобил,паркиран на всеки ъгъл – тоест Audi А6/ВМW Серия 5/ Mercedes Е-класа? В такъв случай трябва да се замислите за XF – със скачащата котка на капака на багажника. Което неминуемо води до основание за продължителен тест номер 2: исторически погледнато, притежанието на Jaguar е не само ексклузивно, но и доста рисковано удоволствие. Тези „машини“ постоянно се повреждат и често оставят „локвички “ под себе си.
Така се случи при последния Jaguar, подложен на продължителен тест: S-Туре от 2002 година. Междувременно производителят, както и повечето статистики, обещават подобрение, дори светъл и безоблачен свят на Jaguar. Но можем ли да им вярваме? Ситуацията просто крещи за нов продължителен тест. 18 месеца и 100 000 километра в натовареното всекидневие на редакцията – това натоварва машината и само най-добрите се справят без проблеми. Нашият кандидат е тъмносив, аристократичен, в почти All Inclusive оборудването Premium Luxury и при старта на теста струваше близо 140 000 лева – доста пари, но все пак по-малко от сумата, която трябва да платите за някой от германските конкуренти със сходно оборудване. Под двата Powerdome (така се наричат ламаринените издутини на предния капак) работи върховият турбодизел с 275 к.с. Мотото: като ще е гарга, да е рошава.
Първото впечатление: приятно елегантна и дискретна форма, линия на Coupe. Нашият екземпляр беше отпреди фейслифта от лятото на 2011 година, но това не променя нещата. В интериора цари хладна елегантност и е доста по-свежо, отколкото при конкуренцията. В това отношение цялата редакция е единодушна. Големият бутон на автоматичната трансмисия, който при стартиране се издига от средната конзола, е хитроумна закачка и не ни дразни. Няма много просторни поставки за вещи, но оценяваме удобната седалка на водача, чийто комфорт при дълги пътувания не намаля до края на теста. Отзад не се пътува толкова приятно, и то не само защото мястото е относително малко. Скоро в бордния дневник се появяват първите коментари, които ще съпътстват XF през целия продължителен тест: „Твърдо, друсащо, нехармонично“, „грубо окачване“, „индиректно кормилно управление “ – това са най-честите забележки.
И е факт: нежността, която преди бе типична за марката, днес липсва напълно. При „градски“ скорости колата преминава „дървено“ през неравностите, дори и на магистралата до пътниците постоянно достигат удари. Няма спор: BMW Серия 5 и Mercedes Е-класа осигуряват доста по-висок комфорт. Особеностите на кормилното управление, от друга страна, са и въпрос на вкус: то работи много леко, със силно сервоусилване, а при движение направо реагира много спонтанно – комбинация, която изисква време, за да свикнете. Но след като „му хванете цаката „, ще вземате завоите с много малки усилия, а при нужда – и доста бързо. Ката цяло пъргавината и управляемостта са сред факторите, които доминират шофирането на Jaguar и в които ще се влюбите. Без да е по-„дребен“ от конкурентите си, при шофиране XF се усеща като по-малък с един номер.
Само не и при паркиране, защото обзорът пада жертва на хечбек-задницата и е просто ужасен. От друга страна, автомобилът получава много похвали за качествата си при дълги пътувания: „абсолютно великолепен автомобил за големи разстояния „, „страхотен двигател“, „чудесна автоматична трансмисия“ – такива са мненията на хората от редакцията, което в същото време е и доказателство, че слабостите на окачването не успяват да помрачат положителното общо впечатление от автомобила. Вместо това доминират други фактори: високата стабилност по курса , приятно ниското нива на шума, включително и от вятъра, но най-вече качествата на задвижването. Дизел в Jaguar = светотатство? Защитниците на тази доктрина ще бъдат просто „разбити“ от битурбо V6-агрегата. Защото XF от продължителния тест показа абсолютно категорично: уверени резерви от мощност, комбинирани с първокласен ход на агрегата и оптимално настроена 8-степенна автоматична трансмисия – котката мърка, а водачът е повече от доволен.
Повод за радост е и средният разход на гориво за целия тест от 9,0 л/100 км – особено като се има предвид, че най-често сме шофирали много бързо. Не толкова приятен факт е малкият пробег с едно зареждане: вместимостта на резервоара от 69 литра е твърде малка за лимузина за дълги пътувания, която при висока скорост по магистралите понякога харчи и около 10 л/100 км. Какво ни липсва? Ако трябва да бъдем честни – доверие в спирачките. Не, не в тяхната ефективност, защото напълно са дорасли до динамичните възможности, въпреки че в края на теста спирачният път се беше удължил – това се дължеше на много ниските температури при измерванията . Много по-обезпокоително бе драстичното износване на дисковете, които след съвсем малък пробег се покриват с дълбоки драскотини. Според Jaguar това с е дължи на замърсяване и не нарушава функцията на механизмите. Ние обаче предполагаме, че проблемът се дължи на трептения на спирачните апарати. Защото множеството оплаквания от вибрации при спиране навеждат мисълта точно в тази посока. Неприятност номер 2: тъчскрийнът, както и навигационната система. Труден за разчитане, с объркваща, отчасти почти непонятна графика и винаги омазан дисплей, често твърде бавно и силно отвличащо вниманието – във всекидневието решението на Jaguar се оказва най-лошото от всички сиетеми за управление. Малка утеха: при фейслифта системата е подобрена. Но за нещастие си остава с тъчскрийн. А иначе? Нищ о , ама абсолютно нищо, което да потвърди легендата за вечно повредените Jaguar-и. Не ни остави на пътя нито веднъж , нищо не тракаше, никакви проблеми с електрическата инсталация от типа Джоузеф Лукас, изобретателя на интервалното включване на чистачките (работи – не работи) . С минимален разход на масло и почти никакво износване по оборудването. Съответно меланхолична е и последната забележка в бордния дневник при пробег 99 000 км: „Моля , не ме разглобявайте!“. Съжаляваме, но не можем да
изпълним това желание на нашето „котенце“.