100 000 километра със Suzuki Kizashi: пътуване в непознатото

Suzuki са силни при високопроходимите и малките автомобили. Но Kizashi е внушителна лимузина с размерите на Jetta - а в продължителния тест стана ясно, че на японците още им липсва опит в този клас


15
юни
2017

Този автомобил продължава да е вълнуващ колкото греховно скъп суперспортист: винаги когато чакаме на светофар, минувачите вадят мобилните си телефонии снимат. Какво ли е това? Прототип?Няма значение, напълно непознат модел. Кizashi? Никога не сме го чували. Този модел е първият опит на специалиста по 4х4 в средния клас. Където е пълно с японски, корейски, дори китайски производители . А сега и Suzuki. Затова, когато през септември 2010 година Кizashi Sport 2-4 с цена близо 6о ооо лева пристигна в редакцията, изпитвахме любопитство и скептицизъм. Защото моделът може и да е нов за Suzuki, но не е особено иновативен: триобемна каросерия, предно задвижване, механична скоростна кутия. Единствено двигателят прави впечатление: четирицилиндров бензинов агрегат без турбо и необичайния работен обем от 2,4 литра.

18-цоловите алуминиеви джанти и затъмнените задни стъкла са серийни

„Най-сетне двигател, който не е напомпан с турбо джудже“, възхищава се на равномерното разгръщане на мощността и спортното „развъртане“ до 220 км/ч (поне според километража) редакторът Марио Пукшеч. В ,,леко странния дизайн“ колегата Кристиян Щайгер дори открива „освежителен характер“. Симпатия, която обаче бързо изчезва след множеството дребни слабости. Дразнят ни шумното писукане при отваряне на вратите, късите опори за бедрата на предните седалки, скърцащите пластмаси и високото ниво на шума – малките камъчета трополят като постоянен силен дъжд в калниците. Най-силно обаче ни дразни монтираната допълнително навигационна система Pioneer F-20 ВТ с миниатюрните си бутони и непонятното управление.

Делови кокпит, само бутоните и управлението на радионавигационната система ни подлудяваха. Твърдата пластмаса се разскърца бързо, но не се надраска до края а теста

Миозина просто предпочитаха да не включват радионавигационното устройство. Стегнатото окачване с широки 18-цолови гуми допадаше само на водачите със спортен дух, тьрсещите комфорт и пътуващите на дълги разстояния проклинаха грубата возия. Но всички бяха единодушии по отношение на лошата стабилност по курса и непрецизното, неинформативно кормилно управление: „Много е трудно да се шофира чисто и направо“, отбелязва Мартин Пугц. А начинът, по който Suzuki „тръгва“ по коловозите в асфалта, може да разбие всякакво удоволствие от шофирането. Беренд Сандерс го загубил напълно, когато при пробег 38 200 километра автомобилът просто спрял на автомагистрала А 96. Електроника? Повреда на двигателя? 24-часовата пътна помощ на Suzuki евакуирала автомобила, за да може на следващата сутрин да постави зашеметяващата диагноза: празен резервоар!

При 38 200 км и 57 551 км: дефектният индикатор за горивото ни превръща в пешеходци

Въпреки показанията на уреда, според който резервоарът е пълен на една четвърт и показанията на бордния компютър за остатъчен пробег 170 км. Същата история се повтори при 57 551 км. Причината: лошо настроена стрелка на уреда, като проблемът е отстранен от Suzuki почти веднага след въвеждането на модела на пазара. При тестовия автомобил се наложи монтирането на нов километраж. Но с това неволите на бедния Беренд Сандерс не свършиха. По времена пътуването към дома предавките се превключваха все по-трудно, педалът на съединителя просто „потъна“ . Всичко приключи в Гослар. Телефонно обаждане, пътна помощ, сервиз, целият театър отново.

При 39 599 км: върху „пътната помощ“ заради повредения съединител

Този път се бяха изместили пружините на феродовия диск на съединителя . Отговорът на Suzuki: „Досега нищо подобно не се е случвало“. Но на нас се случи два пъти . При финалното разглобяване открихме още две доста разхлабени пружини. Интериорът понесе продължителния тест много по-добре. Седалките са като нови, пластмасите почти не са издраскани, шумоизолацията е като току-що поставена. Но предната ос бе много износена, кормилното управление и окачването са доста „изморени „, както се установи при разглобяването: всички тампони и шарнири са прекалено лесноподвижни. От ноември 2010 година лимузината се оборудва с модернизирано кормилно управление и тампони. Безумната навигационна система отпадна – Suzuki се учи от грешките си.

Към края на теста Suzuki спираше по-лошо – въпреки новите дискове и наклдаки

Внушителнната задница с двата ауспуха прави много силно впечатление

Още по темата

Card image cap

В последния брой:

Архив >