2024
Йордан Топлодолски напуска семейния дом едва 14-годишен и през 1938 г. заминава за София, което предопределя неговата бъдеща съдба. Първо работи като зидар, после е хлебар, продава и зеленчуци. В края на 30-те години става чирак в малката работилница на тогавашния шампион по колоездене Иван Божилов, който по същото време си купува чисто нов мотопед. Йордан има огромно желание да се научи да кара и бай Иван на драго сърце му предоставя двуколесната машина не само за упражнения през свободното време, но и за да пътува с нея до родното си село близо до Кюстендил. Именно той по-късно му помага да завърши и образованието си.
Първият реален досег на Йордан Топлодолски с мотоциклетния спорт става през 1940 година, когато застава на старта на игрището „Юнак“ рамо до рамо с легендарния Димитър Соколов и някои от останалите изтъкнати мотоциклетисти на предвоенна България.
През 1946 г. в София се провежда първата пистова мотоциклетна надпревара след войната. Йордан стартира като член на отбора на „Народния съюз за спорт и техника“ и се класира на трето място в клас 125 куб.см. Ръководството на съюза оценява неговия силно изразен спортен талант и му поверява нова състезателна машина NSU, с която през сезона 1947 – 1948 г. той става шампион на писта.
През следващия четвърт век, до края на активната си кариера, Топлодолски се налага като елитен състезател, а по-късно – и като водач на националния отбор по мотоциклетизъм. Неговото име е свързано и с няколко национални рекорда за скорост, като още през 1950 г. той постига 160 км/ч на един километър с летящ старт. Скоро след това група ентусиасти прави нов опит за подобряване на рекорда, за който Топлодолски не е уведомен. Той обаче успява някак си да разбере за инициативата и в последния момент се явява на старта, в резултат на което постига нов републикански рекорд от 176 км/ч.
Сред най-паметните му изяви са атрактивните столични състезания на Витоша, както и на легендарното в онези години трасе, което включва триъгълника между Орлов мост, Дървеница и Караулката, а също така и пробега по Искърското дефиле през Своге до Мездра и обратно. По това време заменя германската машина с мощен британски Triumph, който рядко е допускал каквато и да било конкуренция.
В края на 50-те години Йордан Топлодолски се присъединява към националния отбор по автомобилизъм. Победите му на волана също са толкова многобройни и впечатляващи, както и тези в мотоциклетния спорт – два пъти става Балкански шампион на рали в клас 1300 куб. см. На рали „Руска зима“ през 1973 г. заедно със своя силен навигатор Владимир Илиев печели 94 точки, с което става фаворит в индивидуалния шампионат на социалистическите страни и пръв носител на специалната купа „Мир и дружба“ – един голям международен успех за нашата страна. През същата година става четвърти в своя клас в европейския шампионат, както и единственият българин, който се класира в първата десетка на Европа, а през следващата 1974 година печели рали Кипър.
През годините сменя различни автомобили, като Škoda Felicia, Волга ГАЗ-21, Москвич 412, Fiat 850 Sport Coupe, Alfa-Romeo, Renault 10, Renault 12 Gordini u дp. До оттеглянето си от автомобилния спорт в средата на 70-те години той успява да завоюва над 40 златни, сребърни и бронзови отличия, над 60 купи и многобройни други трофеи. Дейността му на треньор започва още във времето на активната му състезателна дейност, когато подготвя над 20 от нашите най-елитни състезатели. Автор и съавтор е и на повече от 40 книги по автомобилизъм. Още през 1958 г. след десетгодишна кариера като треньор по мотоциклетизъм, Топлодолски става преподавател в катедра „Авто-мото“ във ВИФ „Георги Димитров“ (сега НСА), чийто възпитаник е и самият той. Като такъв през следващите повече от три десетилетия успява да предаде и на своите студенти същите морални норми, към които винаги се е придържал. Продължава да работи там и след пенсионирането си, през първата половина на 90-те години, вече като хоноруван преподавател.
Йордан Топлодолски остава сред своите приятели, колеги, възпитаници и най-близки хора като изключителен състезател, безкомпромисен треньор, стриктен съдия, висококвалифициран педагог, стойностен теоретик, но най-вече като човек скромен и мълчалив в живота, чужд на битовото благоденствие, човек на действието, който винаги е оставял делата да говорят вместо думите.
