В началото на 70-те години каросерийната работилница в Ботевград остава единственото специализирано предприятие за производство на автобуси в България. Неговата предистория датира още от 1914 година, когато младият майстор-колар Рачо Джамбов (1894 – 1983) създава собствена коларо-железарска работилница в своето село Разлив. През 1922 г. той се премества в град Ботевград (тогава все още наречен Орхание), където продължава дейността си.
Решението му да се насочи към непознатото и сложно, но безспорно перспективно производство на пътнически автомобилни каросерии става точно преди 100 години, при едно посещение в София през 1924 г. Минавайки по булевард „Цар Освободител“, Джамбов вижда паркирания пред хотел „България“ модерен автобус на Lufthansa, който по това време транспортира клиенти на хотела до летището. Той е заинтригуван от интересната конструкция и решава да създаде собствена пътническа надстройка на базата на готова платформа. Това става възможно по-късно същата година, когато се запознава с Иван Вълков, собственик на агенция за пътнически превози, който дотогава използва бракувани военни линейки, приспособени за тази цел. Той предоставя на Рачо Джамбов едно шаси от Fiat, върху което е надстроена и първата каросерия на ботевградския майстор. Тя е била открита и при нужда се покрива с платнен покрив, поради което не след дълго получава прякора „платнарката“.
Така през 1924 г. Рачо Джамбов започва изработването на малки серии от открити пътнически надстройки с по 8 и 12 места. През 1927 г. той трансформира скромната си коларска работилница и разширява дейността си с още някои други производства. До 1930 г. в Орхание са изработени общо около 12 пътнически каросерии от всякакъв тип, а не след дълго производството на фабриката нараства до 12-13 броя годишно.
През 1930 г. след изпит пред Софийската търговско-индустриална камара, Рачо Джамбов получава майсторско свидетелство по изработване на каросерии. През 1934 г. той прави и първия закрит автобус върху товарно шаси от Mercedes-Benz, който обслужва линията София-Ботевград. Някъде около 1935 г. е поканен в София от Йосиф Савицки, тогавашния вносител на Chrysler (и останалите фирмени подразделения Dodge, Plymouth и Fargo), с предложение за съвместна работа. В резултат от тази среща, в офиса на представителството на „Лъвов мост“ е сключено дългосрочно споразумение за серийно производство на автобуси, чиито шасита да бъдат доставяни от Савицки, а каросериите – изработвани от Джамбов. Не след дълго с посредничеството на автомобилния търговец, Рачо Джамбов започва да изпълнява и поръчки на представителството на Леон Арие, който по това време е официален вносител на Mercedes-Benz.
През 1937 г. Джамбов и още няколко души посещават известната авто-каросерийна фабрика Käsbohrer в германския град Улм и автобусния завод MAN в Нюрнберг, водени от представителя на MAN за България Крум Ачков. Джамбов купува от Германия някои модерни машини, в резултат на което качеството на предлаганите каросерии е чувствително подобрено.
През 1947 г. работилницата е национализирана и преименувана на Автокарусерийна „Георги Димитров“, а през 1956 г. „по предложение на работническия колектив“ е наречена „Чавдар“. Най-плодотворният период от историята на завода е свързан със сътрудничеството със западногерманската фирма Kässbohrer, което започва през 1970 г.
Точно преди четвърт век, на 17 март 1999 г. „Чавдар“ обявява ликвидация. Фалитът е неизбежен поради огромните дългове, натрупани от предприятието, които в края на 1998 г. възлизат на 20,8 милиарда инфлационни лева.
