10 години oт смъртта на Ричард Груев

Най-добрият състезател сред автомобилните журналисти – така най-кратко може да бъде представен Ричард Груев. Ето как звучи накратко неговата вълнуваща история, разказана от първо лице: „Карам от малък, любовта ми към автомобилите идва още от детски­те години. Исках да започна да се състезавам още през 1968 г., но родителите ми не даваха. През 1969 г. за около година карах нашето BMW-1800, което скоро пре­ди това баща ми беше купил. На пла­нинското на Витоша, същата година станах трети. Първото ми голямо участие беше на първото издание на рали „Злат­ни пясъци“ през 1970 г. с Alfa-Romeo 1750, която беше на един приятел. На отсечката около Девин караше моят приятел, когато колата изгуби упра­вление. Преобърнахме се в една нива с доста висока скорост и после едно денонощие бях в безсъзнание. Първото BMW 2002 за състезания го внесе Любчо Българанов през 1968 г. През следващата година дойде и първото 2002 ti с два двойни карбура­тора Weber на Янчо Таков. През есен­та на 1970 г., скоро след случая с алфа­та, взех BMW-то на Любчо, с което участвах в планинското на Витоша. Идеята ни беше да бием братя Та­кови. Точно когато настигнах Васко, времето беше много лошо и дъждов­но. На “слънчевия завой” изгубих упра­вление, моторът се усука и се откачи щангата на газта…

Двата френски алпина на Янчо ги купи „Балкантурист“ за 20 000 долара. Тогава директор на Балкантурист беше Петко Тодоров, имаха големи финансови възможности и поддържа­ха собствен автомобилен отбор. Горе-долу по това време купиха и Fiat 124 Spider, който също го караше Янчо.

Българанов пък купи един златист Ореl GТ от някакъв италианец за 1000 долара. С него на Осогово през 1969 г. станахме втори или трети. Тогава у нас имаше само още един такъв Ореl, червен на цвят, конфискуван от МВР.

През 1971 г. започнах с един 1100- кубиков Булгаралпин в отбора на „Автопром“, боядисан в зелен металик. Същата година с него стартирах на “Златни пясъци” под № 15. Тогава участвах и на Райд Полски, където се състезавах с жълто-черния Alpine на Илия Чубриков.

Към 1974 г. СБА-София купи няколко броя Škoda 120. Бяха заводско състе­зателно изпълнение, но ние им сло­жихме допълнително карбуратори Weber. Тогава отвреме навреме се срещах с някои чешки състезатели и им споделях за честите технически проблеми с шкодите, от което те оставаха доста учудени. Освен дру­гите недостатъци, на моята Škoda постоянно ѝ се късаше жилото на газта. През 1976 г. взех алпина на Янчо, който беше син на цвят и с около 100 кг по-лек от нормалната версия, но го карах  само една година. От същата година започнах да се състезавам и с една от трите специални версии на Лада 1500. Те бяха купени от БФАС и срещу 10 000 долара ги тунингова една итали­анска фирма Moroni. Сложиха им карбу­ратори Weber, лети джанти и т.н. Последното ми участие в чужбина беше на Райд Полски точно с една от тези коли. Там спукахме гума, но се оказа, че нямаме крик и тогава публи­ката ни се притече на помощ – вдиг­наха колата на ръце и така можахме да сменим гумата и да продължим.

По време на една тренировка в Шу­мен през 1977 г. преминавахме през гората, когато на пътя излезе един дядо. В последния момент реши бързо да пресече платното и аз завих рязко. За нещастие обаче точно на същото място беше спрял един ЗИЛ с войници, които бяха дошли да ни гледат. Забих се в него, точно между задната гума и резервоара и от удара си счупих ка­пачката на коляното. След този слу­чай реших окончателно да се откажа от професионалните ралита, но не и от любителските.

През 1973 г. постъпих на работа в телевизията благодарение на из­тъкнатия спортен коментатор Ни­колай Колев-Мичмана. Много се гордея с факта, че още през 1975 г. за първи път у нас успяхме да предадем пряко по телевизията двучасов репортаж от рали “Златни пясъци”. През есента на същата година бях ангажиран и с отразяването на автомобилното рали “Мир и дружба”, което трябваше да се излъчи пряко по телевизията. Обаче дойде нареж­дане на старта да застанат всички български пилоти и се наложи, хем да коментирам, хем да карам. Тогава Лю­дмил Неделчев ми каза – карай, аз ще се оправям с коментара. Имахме много силни репорта­жи, между които например е първото световно първенство по мотокрос у нас на “Ридо” през 1979 г. Отразявали сме и състезания в чужбина – в Пол­ша, Чехословакия, Югославия, Гърция и др.