2021
Поднебесното царство е провокация за класическата пазарна икономика. Как е възможно държавният капитализъм да е толкова успешен? Независимо дали става дума за магистрали, електромобили, високоскоростни влакове или летища – инфраструктурата на Китай просто ви оставя безмълвни! От 1978 година до днес в Китай над 700 милиона жители са откъснати от бедността. Напредъкът на Пекин е очевиден. Прогнозите на Запада за развитието на Китай не се сбъднаха. Нито очакванията, че китайците с увеличаване на материалното благосъстояние ще започнат да настояват за повече политически права и ценности, възприети от западните демокрации, нито че успешното развитие на икономиката зависи само от осигуряването на неолиберални свободи на населението.
Сега Западът буквално си е глътнал езика и с учудване наблюдава темпото, с което се развива Поднебесното царство. Тридесет години след края на Студената война се поставя въпросът как всичко това е възможно при уж отписаната от всички еднопартийна система. А се оказва напълно възможно. Пресен пример: само за четири години бе построено и пуснато в експлоатация за тържествата по случай 70-годишнината на Народна република Китай новото летище „Даксинг“, на 50 км южно от столицата Пекин. По отношение на площта от сгради това е най-голямото летище в света. Само за сравнение: новото летище на германската столица Берлин след 13 години строителство е все още доста далеч от момента да заработи.
Какви са възможностите на китайската икономика, показва бегъл поглед върху статистиките. Номиналният БВП се е покачил от началото на 80-те години с фактора 194. За САЩ и Обединена Европа този икономически фактор за растеж за същия период е 7 и съответно 5. Според някои изчисления държавният капитализъм на Китай е вече по-мощен от класическия капитализъм на САЩ. С износ в размер на 2,5 билиона долара Китай е най-големият износител в света. Борсовата стойност на петте най-големи китайски хай-тек компании възлиза на 831 милиарда долара, докато на тези в Европа едва на 262 милиарда.
Китай вярва в техническия прогрес и това се вижда най-добре на новото летище „Даксинг“: софтуер за лицево разпознаване, сензори за засичане на радиоактивни материали и инфрачервени камери за измерване на температурата на пътниците трябва да съкратят времето за проверки на пасажерите от сегашните 5 минути на 3 до 4 секунди. Клиентите на авиокомпанията Southern Airlines с помощта на техника от Huawei в бъдеще ще могат да се чекират само с лицето си. Над 100 милиона пътници ще бъдат обслужвани всяка година на новото летище.
Планът и стратегията тук са на първо място. Индивидът е може би на второ. Вероятно изненадващо все повече западни бизнесмени и предприемачи завиждат на Китай за това темпо на развитие и този колосален размах, с който успешно се реализират инвестиции. Това важи, разбира се, напълно и за автомобилите. На път от летището към центъра на столицата виждате най-новите и най-скъпи модели от всяко кътче на планетата. Трансформацията на икономиката може би личи най-силно по магистралите на Поднебесното царство. До 2049 година Китай иска да бъде водещ в десет ключови индустрии, особено в областта на технологиите. Годината не е избрана случайно – 100 лета от основаването на Народната република.
Но да се върнем при автомобилите с един хубав пример: Nio. Автомобилният производител от Шанхай си е поставил за цел да установи нови стандарти по отношение на автономното шофиране и да изпревари Baidu Daimler, BMW и Tesla. В същия коридор се движи Huawei: бойкотираният в няколко западни държави заради съмнения в шпионаж технологичен гигант от Шензен, предизвикващ американския лидер Apple и водещ при разработването на новия стандарт за пренос на мобилни данни 5G. Или Alibaba. Технологичният концерн от Хангджу, от калибъра на американския гигант Amazon. И разбира се, Tencent, интернет играч, сравним с Facebook, който също е от Шензен и пионер в разработването на ключовата технология „Изкуствен интелект“.
Град Шензен има 12,5 милиона жители, приблизително колкото две Българии. Всеки ден стотици хиляди работници и служители, работещи за компании като Huawei и Tencent, трябва да бъдат превозвани. Но дори в час пик общественият транспорт не е нито шумен, нито отделя вредни газове. Над 17 000 автобуса тук са електрифицирани. Само за четири години дизеловите машини, движещи се по 900 линии, сега се движат изцяло на ток. Заедно с това в периферията на града са изградени 300 зарядни станции, където за два часа напълно се зареждат акумулаторните батерии, разположени в пода и тавана на бусовете.
Производителят на автобусите и такситата тук е един и същ – BYD (Build Your Dreams), който с четвърт милион продадени електромобила успя да грабне през 2018 година първото място в глобалната надпревара под носа на Tesla. Докато в Европа големите производители дълго се чудеха дали и как точно да инвестират в електрическата мобилност, BYD с помощта на сериозни държавни протекции и субсидии изгради уникално собствено ноу-хау и производствени капацитети. През януари 2019 година компанията обяви реализацията на 50 000–ия си електрически автобус, през април пък представи най-източения електрически бус в света, дълъг 27 м.
Електрическото планово стопанство на Китай без съмнение може да послужи за пример на Запада. Когато едно общество и бизнесът решават да се занимават с глобални проблеми като опазването на природата и устойчивото използване на енергийните ресурси на планетата, за това е необходимо да бъде създадена съответната политическа рамка. Тази година в Поднебесното царство бе въведена т. нар. кредитна система за електромобили, която цели намаляването разхода на гориво и с това на емисиите СО2. Производителите на автомобили са задължени чрез продажбата на своите електромобили да достигнат определено количество кредити. Ако им липсват точки, могат да си закупят от специално създадена за целта борса. Ако дефицитът не се покрие, държавата има правото да не издаде лицензи за продажба на нови модели. Тук трябва също да подчертаем, че във връзка с Парижкото споразумение за климата Китай стриктно изпълнява своите обещания за разлика от САЩ, които го напуснаха.
Още през 2015 г. Китай измести САЩ от първото място в класацията на най-големите пазари за електромобили. През 2018 г. с продадените 1,1 милиона електрически автомобила Китай покри 55 процента от световния пазар. В същия период в Европа успяха да бъдат реализирани само скромните 345 000 коли с електрическо задвижване. В момента в Китай се движат повече от 3,5 милиона електромобила, а по данни на Китайския съюз на автомобилните производители (CAAM) до края на 2020 г. броят им ще нарасне до пет милиона.
Продължете на следващата страница
