2016
„Свързвам се с вас, понеже бих желал да представя ревю заедно с мои лични снимки на новото XC90 R-Design. Имах възможността да му се полюбувам два дни и като фен на AUTO BILD ще се радвам да го видя публикувано”, пише ни на редакционната поща нашият читател Димитър Даков. И тъй както снимковият, така и текстовият материал ни допаднаха, ние с удоволствие ще ви запознаем с първите впечатления на Митко от шведския SUV (нанесени са съвсем леки корекции).
Годината е 1998. Аз бях малко момче, а бащата на един приятел си беше купил чисто ново Volvo S80. Още тогава помня как това чудо на шведската мисъл притежаваше екстри, за които и до ден-днешен се доплаща солено. В същото време помня колко консервативна и сериозна лимузина беше, от дизайна до пътното поведение..
Новото XC90, както го виждате в пакет R-Design, не се взима толкова на сериозно. Забележете престилките, джантите, ярко синьото покритие и двата „телевизора“ в таблото. На всичкото отгоре разполагате и със спортен режим на движение. XC90 е може би първият високо проходим автомобил от ранга на X5 и Q7, предлаган само и единствено с 2-литрови 4-цилиндрови агрегати. Това е смело, но също така и важно решение особено когато става въпрос за околната среда.
Предлагат се три бензинови мотора. Първият (T5) разполага с турбо, 254 к.с и 350 Нм. Вторият надгражда с добавката на компресор (Т6), който работи в тандем с турбото и генерира 320 к.с и 400 Нм. Черешката на тортата е хибридният модел T8, разполагащ с 400 к.с и 640 Нм благодарение на електромотор (80 к.с.), разположен в задната част, като батерията позволява чист „електрически“ пробег от 43 км.
От „тракащата страна на нещата“ се предлагат два двигателя. Единият (D4) разполага с турбокомпресор и мощност от 190 к.с и максимален въртящ момент 400 Нм. Моделът, който виждате на снимката, е D5 с два турбо-компресора, въртящ момент от 470 Нм и 225 к.с. С него XC90 работи спокойно, ускорява стабилно и е способно на скорости, достатъчни, за да ви покажат по новините. При нормално шофиране малкият дизел се усеща като двигател с поне още два цилиндъра, а заглушите ли тихото, но все пак забележимо тракане с музика, илюзията става пълна.
За жалост обаче, при пълно ускорение, въпреки по-високия въртящ момент и индентичната мощност, новият двигател се усеща по-муден от 5-цилиндровия си предшественик. Но нека погледнем реалистично на нещата. Да шофирате XC90 на лимита е като да замените църковния хор с AC/DC. Колата ви дава тази възможност, но след всяка по-състезателна маневра се чувствате леко виновни.
За щастие, леко по-мудното поведение и липсата на прекрасния звук от петте цилиндъра (виновен за умопомрачителни числа като 14 л/100км среден разход) се отплаща със значително по-нисък разход на гориво (8,2 л средно)/
Въздушното окачване омекотява неравностите по пътя, като не позволява силни удари да ви раздрусат в купето. В същото време, самата возия е леко стегната, да не кажа твърда, дори в комфортен режим. Това не е недостатък, а приятен хибрид от комфорта на Range Rover и пътното усещане на BMW X5. 8-степенната автоматична трансмисия е плавна и не се оставя на водача да я стресне или „излови“ в неподходящ момент. Съществува леко забавяне при изпреварване, но този проблем се коригира лесно с перцата на волана, които правят подготвянето за маневрата детска игра.
Това е Volvo все пак, не състезателен автомобил. С агресивните си линии, страхотни R-Design елементи и огромни колела XC90 ви подканва да карате бавничко, за да имат време хората, които ви зяпат, да се полюбуват още малко. Колкото и странно да звучи, всички заглеждаха това XC90 като слънчево затъмнение.
Но сега е време да сe запознаем с интериора/палубата/DJ-студиото. Първите неща, което ви привличат вниманието, са огромният 9-инчов екран и липсата на бутони. От него се контролират абсолютно всички параметри на автомобила. Тъчскрийнът реагира прекрасно на докосване, като не изнервя с излишни анимации, зацепвания или неприятни бъгове. Ако използвате смартфон, няма да имате никакви проблеми с управлението.
Ръка за ръка с модерния интерфейс работи и опционална аудио система (6536 лв.), дело на английските специалисти от Bowers&Wilkins. Със своите 19 говорителя и 1400 W мощност XC90 се превръща в най-доброто място за слушане на музика. Интеграцията към аудиосистемата е улеснена с Apple Carplay (само за iOS), която пренася съдъръжанието от телефона ви заедно с навигацията на екрана в автомобила. Ако използвате Android, връзката е възможна, но пълната й функционалност ще бъде разгърната, когато евентуално от Volvo предложат и Android Auto съвместно с Carplay.
Отвъд екрана всяка повърхност е облицована в кожа или приятни за докосване материали. Липсата на излишни бутони и евтини пластмаси в купето е свежа промяна и огромна стъпка напред от предишния модел. Този простор се акцентира допълнително от големият панорамен покрив.
XC90 разполага с доста практичен трети ред седалки. По време на теста “шведът“ пое седем възрастни за дълъг период от време без да се чуват пъшкания и охкания в резултат от схващания. Отварянето на седалките е леко затруднено поради нуждата операцията да се извърши от задната врата, вместо от лостче в багажника. Разбира се, няма нищо перфектно, и в XC90 се забелязват още няколко, макар и крайно минорни недостатъци. Един от тях е невъзможността за настройка на климатичната инсталация от „физически“ бутони. Всичко, от избора на зони до температурата, се контролира от подменю на екрана. Последното е особено изнервящо по неравни или просто изискващи повишено внимание пътища.
Друга лека ергономична недомислица е лекотата, с която инцидентно се натискат бутоните на волана при нормално шофиране, когато ръцете са ви са „на 9 и 3“. Често ми се случваше да сменя песента без да желая, или малко по-алармиращо, да активирам темпомата.
Нека поговорим за pièce de résistance на XC90 – a именно, сигурността. Преди няколко години от Volvo официално обявиха, че след 2020 година няма да има загинали хора в техни автомобили. И наистина, няма смисъл даже да започвам да изброявам всички системи за сигурност, които правят фатална катастрофа в XC90 малко вероятна. Разбира се, всяка електроника си намира майстора, но поне ако не ви спаси живота, системата за автономно спиране ще ви спести много нерви и пари, в случай че се разсеяте.
Ако доплатите за адаптивен автопилот с поддържане на лентата (3624 лв.) ще получите автомобил с всичката нужна техника на борда за абсолютно самоуправление. По магистралата XC90 се движи автономно за около 15 секунди, преди да ви уведоми. След още няколко години и променени закони, очаквайте автономни възможности от калибъра на Tesla Model S.
В края на краищата, XC90 създава нова конкуренция. А от конкуренцията печели само една страна, и това сме ние, клиентите. Появата на XC90 в един толкова наситен пазар, където статуквото цари, е много смел ход от страна на Volvo. За щастие, XC90 доказва, че е достойна алтернатива. Малките забележки, от които всички конкуренти имат своя дял, не са достатъчни за да засенчат най-важния аспект на XC90, а именно, че този модел е единствен по рода си.
