Чавдар под знака на Kässbohrer

0106
2024

От всички предложения за продажба на лиценз, направени пред ръководството на завод „Чавдар“ от страна на западноевропейски производители през втората половина на 60-те години, най-приемливи се оказват условията на фирмите Kässbohrer – ФРГ и Borsani – Италия.Фирмата Borsani поема ангажимент да сключи договор за сътрудничество по подобряване на моделите М-80 и М-81, както и изработването на специална екипировка за тяхното производство.Условията са изгодни, но този вариант недава перспективно решение на проблема.

На 11 април 1968 г. e сключен договор между фирмата Kässbohrer и Държавното стопанско обединение „Балканкар“ за закупуване на лиценз. На 10 юни същата година той е утвърден с разпореждане № 278, Министерският съвет на НРБ.

През същата година е предприета пълна модернизация и разширяване на предприятието в Ботевград, като договорът със западногерманската фирма включва разработване на документация и доставка на технологична екипировка за изработването на новите модели. За подготовката и внедряването на лиценза от Setra, предоставен от западногерманската фирма Kässbohrer, на 10 април 1969 г. е създадена База за техническо развитие на автобуси (БТРА) към завод „Чавдар“. Най-важното в случая е, че благодарение на този лиценз „Чавдар“ възприема и един съвсем нов принцип при организацията на производството, което от своя страна довежда и до сериозно намаляване на ръчната работа и повишаване на качеството и производителността на труда.

Първите два прототипа, изработени във фирмената фабрика на Kässbohrer в град Улм са завършени и доставени в България още в началото на 1970 г., но серийното им производство е усвоено едва в края на 1974 г. При поглед отпред и отзад автобусите са почти идентични с актуалния по това време фирмен модел, но са адаптирани към шаси от Škoda с предно разположен двигател и различна като пропорции и междуосие ходова част. Това от своя страна налага цялостна преработка на каросерията, в резултат на което се получава един оригинален модел, който няма аналог сред серийната гама на германската фирма.

В края на 1971 г. в. „Авто Мото“ пише:

„В програмата на завода е предвидено постепенно увеличаване на производството. По план тази година трябва да бъдат изработени 650 автобуса от старите модели, но вероятно ще се достигне до 680. За 1972 г. броят не е много по-голям поради реконструкцията на завода. Редовното производство на новата фамилия „Чавдар“ ще започне през 1973 г. – 1000 броя по план, като ще се приключи напълно със стария модел автобуси. Бройките за 1975 г. са предвидени на 1800.

В цеховете ще бъде инсталирана промишлена телевизия, ще се внедри автоматизирана система за управление на производствения процес, ще се използва електронно-изчислителна техника.

Металните профили ще бъдат от кремиковска стомана, задният мост ще се получава от шуменския завод за товарни автомобили „Мадара“, тапицерията от близкото до Ботевград с. Трудовец, а стъклата от пернишкия завод „Кристал“.

Създадените в резултат на този лиценз градски и междуградски автобуси, базирани на шаси Škoda, стават най-масовите, най-популярните и най-дълго произвеждани модели на предприятието. В средата на 70-те години към тях се присъединява и добре познатият туристически „Чавдар“ 11М4 със задно разположен двигател и самоносеща каросерия, който представлява точно копие на 11-метровата Setra S 130.

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин