2017
Фалити, проблеми и неудачи от една страна, но от друга титли, знания и триумфи. Историята на автомобилите започва с едно голямо човъркане.
Артилерийският инженер Никола-Жозеф Кюно създава първото самостоятелно придвижващо се транспортно средство. То е задвижвано от пара и е много тежко, неповратливо и трудно управляемо. Първият опит за каране завършва с удар в тухлена постройка. Така първата в света катастрофа се е случила в деня на премиерата на автомобила. Браво, няма що…. Изобретението на Кюно е първото превозно средство, което не е задвижвано от животинска, човешка или вятърна сила, а от машина, в този случай – парна. Триколката е била предвидена да превозва тежки оръдия, била е тежка, неуправляема и не е разполагала със спирачки. Опасна конструкция, която е плашела конете и магаретата по улиците.
Хипомобил (1863) е работил на водород.
През 1863 живеещият в Люксембург Етиен Леноар създава своя Хипомобил. Той изминава 11 километра за три часа, задвижван от газов двигател, работещ с водород. Возилото е функционирало, обаче е било ненадеждно и силно експлозивно. През 1862 търговският пътник Николаус Аугуст Ото започва конструирането на нов тип двигател. Неговата машина в началото е била стационарна и е работела със светилен газ, но за разлика от досегашните самодвижещи се конструкции е била в пъти по-ефикасна и е работела на четиритактов принцип. През 1876 г. четиритактовият мотор е патентован, но чак през 1936 година този вид мотори са кръстени на името на изобретателя си. Той застава в основата на проект за леко превозно средство. Приближаваме се към първия ден на автомобилната история. Трима души са в основата на това, което ще се случи и ще промени живота на човечеството изцяло. Те правят първите опити да използват топлинната енергия на четиритактовия двигател за привеждане в движение. Горивото, което използват, е добивания от земно масло (нефт) лигроин (лек бензин), който до този момент се е използвал за почистване на петна от дрехите. Тези трима души всъщност са Готлиб Даймлер, Карл Бенц и Зигфрид Маркус.
Benz Patent-Motorwagen
Рудолф Дизел
Николаус Аугуст Ото
Последният вероятно е първият, който от 1870 (не е много сигурно) е сглобил самодвижеща се конструкция с двутактов мотор, работещ по подобие на машината на Леноар. Тя се е движела, но трудно е могла да се нарече автомобил. През 1888 следва по-добър модел с четиритактов двигател. Три години преди това Даймлер е направил своята каруца (която по скоро прилича на голям мотоциклет) с работен обем на двигателя 264 кубика и мощност половин конска сила. Колелата са били изцяло метални, а седалката е приличала на конско седло.
Накрая Бенц прави първи стъпки с возилото си. Това се случва на 29 януари 1886 година. Същия ден изобретението е патентовано като „Моторна кола” и затова тази дата се счита за рождения ден на автомобилите. Конструкцията е представлявала доста стабилна триколка, която спокойно е можело да се управлява от съпругата и синовете на Даймлер. Въпреки документацията е трудно да се дефинира точно кога се е родила идеята за създаване на самоходни возила, работещи с гориво, добивано от нефт. Точно в тези години в цял свят е голяма бъркотия, защото нови открития и изобретения има почти всеки ден. Автомобилът е готов, остава да бъде приет от останалия свят, освен от изобретателя си. Вероятно концернът Daimler волно или неволно е направил някои корекции по точната дата на изобретяването на автомобила. По-късно, по времето на Третия райх нацистката пропаганда нарежда Зигфрид Маркус да бъде зачертан от книгите и официално единствения изобретател остава Готлиб Даймлер. Причината е ясна. Зигфрид Маркус е бил евреин.
Двигателят на Ото и неговите събратя бодро пуфтят, съскат и привеждат в движение различни превозни средства от известно време насам. Появява се мазна алтернатива на бензиновия двигател, която на доста по-късен етап ще задвижва влакове и други тежки машини. Става въпрос за откритието на Рудолф Дизел, който за гориво за двигателя си е избрал тежък нефтен дериват вместо познатия на всички към момента лигроин. Агрегатът разполага с директно принудително впръскване на горивото и на първо време се е използвал като стационарен мотор във фабриките, в локомотивите и в камионите. Чак през 1934-а той се появява при леките автомобили, първо при Citroen в много ограничена малка серия, а впоследствие при Mercedes в модела 260 D от 1936 година.
Едуард Мишлен
Човекът, на който трябва да благодарим за това, че не се друсаме в колите си и можем да правим ефектни дрифтове с пушек и свирене на гуми, се казва Джон Бойд Дънлоп. Той е един шотландски ветеринарен лекар, който през 1888 година патентова гумата, напомпана с въздух.
Джон Бойд Дънлоп
Каучуковото колело на Дънлоп е истинска революция в движението първо при велосипедите, защото то обира неравностите по пътя и дава възможност за чувствително по бързо придвижване. Автомобилната гума е създадена през 1895 от Едуард Мишлен. Сега вече и автомобилистите няма да се чувстват несигурно в завоите. Първите варианти на гумите са били нежни и чувствителни към пирони, камъни и други скрити и открити естествени части от пътния пейзаж. Това е налагало честа смяна и ремонти. Проблемът частично е решен отново от французин, техника Мариус Миньол. Той подобрява качествата на гумата с полагане на допълнителни метални нишки в структурата. До този момент те са се разполагали само диагонално, а с появяването на новата подредба имаме характерната конструкция на радиалната гума, която се ползва и до ден-днешен, разбира се, с хиляди допълнения и подобрения.
Мариус Миньол създава характерната конструкция на радиалната гума.
