2024
През 1932 г. Рене Стап обявява пред света, че е прекарал предходните две години в конструирането и изработването на свръхскоростен автомобил в работилницата си в покрайнините на Париж. Той казва, че колата ще бъде задвижвана от три радиални двигателя Jupiter, които той ще преобразува в турбини с вътрешно горене, като премахне буталата. Двигателите ще произвеждат по 800 конски сили всеки и ще предават мощността си към четирите колела чрез електрическа трансмисия. Стап изчислява, че колата може да достигне максимална скорост 600 км/ч, което предстои да бъде нагледно потвърдено на пясъците на Дейтона Бийч.
Въпреки своята причудлива и дори бутафорна външност, странното превозно средство не е резултат от аматьорски експеримент, и при по-обстойно наблюдение се вижда, това е плод на сериозна инженерна мисъл (макар и насочена в погрешна посока).
Автомобилът е базиран върху старо шаси от лек автомобил Voisin. Оригиналният двигател също е запазен и би трябвало да се използва като стартер за радиалните двигатели. Той задвижва колата по пътя до Париж, както и по време на демонстрационните пробези по улиците на френската столица. Това вероятно е и единственият източник на мощност, с който разполага болидът на Стап през краткотрайната си кариера, тъй като няма доказателства, че радиалните двигатели изобщо са съществували.
Известно време след като пристига в Париж и прави няколко обиколки на града, Стап транспортира колата си до плажа Ле Бол в Бретан за тренировка. Но ако радиалните двигатели все още не са били инсталирани, тогава каква точно е била целта на въпросната тренировка? Или това е просто медиен трик на конструктора? Във всеки случай, докато набира скорост на дългата пясъчна ивица, автомобилът внезапно се възпламенява и изгаря, но Рене Стап за щастие остава невредим. След този инцидент конструкторът изчезва безследно, а заедно с него се изпаряват и надеждите за подобряване на световния рекорд за скорост по суша от страна на Франция. В тази връзка може да се припомни, че през 1932 г., когато е представен автомобилът на Рене Стап, абсолютният рекорд за скорост по суша, който тогава се държи от Малкълм Кембъл и неговия хиперавтомобил Bluebird, е за 396 км/ч.
Интересно е да се отбележи също така, че въпреки своето мимолетно появяване на автомобилната сцена, този автомобил е представен дори в българската преса в началото на 30-те години със снимка и кратък коментар, на страниците на в. „Илюстрована седмица“.
Обективно погледнато, още от самото начало на тази история, има много признаци, от които става ясно, че постигането на какъвто и да било рекорд за скорост с подобен автомобил няма никакъв реален шанс. Дали всичко това е една добре планирана измама, или Стап е прекалено наивен, за да разчита на успех, са неща, които може би никога няма да разберем. Или той може би просто е искал името му да бъде увековечено в историческата автолитература през следващите 92 години. Ако е така, планът ви е напълно успешен, г-н Стап!
