Усещането е непреодолимо … Всеки път , когато Франк Вендланд пътува с автомобила си до Дания, той напуска магистралата А7 малко преди да достигне моста над канала, свързващ Северно с Балтийска море. После търпеливо изчаква ферибота и продължава пътуването си, включвайки се отново към магистралата на северния бряг. Всеки път това заобикаляне му струва един час допълнително…
Дори само мисълта да се качи и да шофира по високия 42 м мост „Радер“ предизвиква във Вендланд ускорено сърцебиене и обилно изпотяване. „Явно страхът се дължи на нещо дълбоко в подсъзнанието ми“, уверен е професионалният търговец. Странното е, че при гъста мъгла фобията не се усеща …
Оказва се , че Франк Вендланд съвсем не е единичен случай със страха си от пътуване по мостове. Германски специалисти смятат, че само по пътищата на Федералната република има около 800 000 водачи от мъжки и женски пол, които изпитват различни страхове, когато седят зад волана – ужасяват се от автомагистрали, изпитват паника в задръствания, не понасят пътуването през мостове или са принудени да заобикалят тунелите по пътя. Данните са неофициални, но броят на страдащите се счита за значителен.
Мостът „Херенбрюке“ в град Любек, който Франк Вендланд винаги заобикаля
Всички тези хора се движат сред нас. Те са млади, преуспели, самоуверени, мечтаят да карат спортни и престижни автомобили… но се влачат разтреперани с 60 км/ч в средното платно на магистралата, вкопчили ръце във волана, с широко разтворени зеници и студена пот на
челото.
Именно подобни неволи преследват 39-годишната домакиня Андреа Тамс от Хамбург. Чувство за паника у нея може да предизвика дори беглият поглед към сините указателни знаци за начало на автомагистрала. От години тя заобикаля отдалеч скоростни отсечки, въпреки че обича да шофира – също както и своя събрат по съдба Вендланд. „Страхът не идва само когато карам аз. Дори когато пътувам със съпруга си , той не трябва дa вдига повече от 130 км/ч, защото има опасност да полудея.“
„Психически лабилните водачи могат да се травмират трайно само вследствие на стрес или на незначителни наглед произшествия“, обяснява причините за възникването на фобиите дипломираният психолог и автоинструктор от Леверкузен Александра Берике. От една година тя организира семинари под надслов „Шофиране без страх“ в Мюнхен , Кьолн и Хамбург. „Клиентите ми се страхуват да не загубят контрол върху себе си и автомобила по време на шофиране. Много от тях се чувстват притеснени от останалите участници в движението и у сещат непрекъснат, тотален натиск. Дори нетърпеливият клаксон на задния автомобил на светофара е в състояние да предизвика вълна от ужас. Най-новите изследвания показват, че 90 % от водачите непрекъснато се чувстват притеснени в автомобилите си.
Т. нар. „панически смущения, придружени от агорафобия“ (страх от публичните места и при преминаване на големи открити пространства) са познат феномен и за изследователя на страха и автор на бестселъра „Книга за страха“ Борвин Банделов от университета в Гьотинген. „Студентите изпотявания, ускореното сърцебиене и разтреперването се появяват най-често при задръствания – т.е. тогава, когато водачът се чувства заклещен сред останалите превозни средства.“ Банделов е установил, че преобладаващата част от засегнатите са на възраст около 36 години. Често пъти страховете се появяват и внезапно отново изчезват, усилвайки допълнително стреса. „Получава се нещо като страх от страха“, обяснява феномена Александра Берике и споделя, че е срещала хора които из общо не могат да шофират нощем или пък умишлено избягват центровете на градовете.
Всичко друго, но не и автомагистрала! Андреа Тамс изпада в паника на високоскоростния път.
Именно такива „пациенти“ се стичат от цяла Германия в берлинския квартал Нойкьолн. Там от началото на годината дипломираният социолог Франк Мюлер предлага в школата си за кормуване с многозначителното название „Можем да се справим!“ т. нар. „Семинари за „заешки сърца“.“ С помощта на специални тренировки за повишавани на самоувереността, съчетани с продължителни практически упражнения в кормуване, Мюлер успява да помогне на около 80% от посетителите и отново да ги превърне в уверени и необременени участници в движението. „Услугите на психотерапевт са принудени да потърсят само най-тежките случаи“, споделя Мюлер.
Експертът по страховите състояния Банделов съветва застигнатите от паника зад волана „да карат на възможно по-дълги отсечки, да не се обръщат назад и да стискат зъби“. Този подход обаче може да доведе до крайно интересни резултати, както сочи опитът на 44-годишната Вивиен Вандеруолт-Хъдзън – през 2001 г. англичанката потегля от Англия към Северна Франция, изпада в паника на автомагистралата, обзета от страх да отбие от нея, за да не се загуби и пропътува общо 5000 км през цяла Европа. Накрая лутането й завършва в Гибралтар, където магистралата свършва… След приключението дамата споделя, че чувството на паника е било по-силно от нея…
