2017
Усещането е непреодолимо … Всеки път , когато Франк Вендланд пътува с автомобила си до Дания, той напуска магистралата А7 малко преди да достигне моста над канала, свързващ Северно с Балтийска море. После търпеливо изчаква ферибота и продължава пътуването си, включвайки се отново към магистралата на северния бряг. Всеки път това заобикаляне му струва един час допълнително…
Дори само мисълта да се качи и да шофира по високия 42 м мост „Радер“ предизвиква във Вендланд ускорено сърцебиене и обилно изпотяване. „Явно страхът се дължи на нещо дълбоко в подсъзнанието ми“, уверен е професионалният търговец. Странното е, че при гъста мъгла фобията не се усеща …
Оказва се , че Франк Вендланд съвсем не е единичен случай със страха си от пътуване по мостове. Германски специалисти смятат, че само по пътищата на Федералната република има около 800 000 водачи от мъжки и женски пол, които изпитват различни страхове, когато седят зад волана – ужасяват се от автомагистрали, изпитват паника в задръствания, не понасят пътуването през мостове или са принудени да заобикалят тунелите по пътя. Данните са неофициални, но броят на страдащите се счита за значителен.
Всички тези хора се движат сред нас. Те са млади, преуспели, самоуверени, мечтаят да карат спортни и престижни автомобили… но се влачат разтреперани с 60 км/ч в средното платно на магистралата, вкопчили ръце във волана, с широко разтворени зеници и студена пот на
челото.
Именно подобни неволи преследват 39-годишната домакиня Андреа Тамс от Хамбург. Чувство за паника у нея може да предизвика дори беглият поглед към сините указателни знаци за начало на автомагистрала. От години тя заобикаля отдалеч скоростни отсечки, въпреки че обича да шофира – също както и своя събрат по съдба Вендланд. „Страхът не идва само когато карам аз. Дори когато пътувам със съпруга си , той не трябва дa вдига повече от 130 км/ч, защото има опасност да полудея.“
„Психически лабилните водачи могат да се травмират трайно само вследствие на стрес или на незначителни наглед произшествия“, обяснява причините за възникването на фобиите дипломираният психолог и автоинструктор от Леверкузен Александра Берике. От една година тя организира семинари под надслов „Шофиране без страх“ в Мюнхен , Кьолн и Хамбург. „Клиентите ми се страхуват да не загубят контрол върху себе си и автомобила по време на шофиране. Много от тях се чувстват притеснени от останалите участници в движението и у сещат непрекъснат, тотален натиск. Дори нетърпеливият клаксон на задния автомобил на светофара е в състояние да предизвика вълна от ужас. Най-новите изследвания показват, че 90 % от водачите непрекъснато се чувстват притеснени в автомобилите си.
Т. нар. „панически смущения, придружени от агорафобия“ (страх от публичните места и при преминаване на големи открити пространства) са познат феномен и за изследователя на страха и автор на бестселъра „Книга за страха“ Борвин Банделов от университета в Гьотинген. „Студентите изпотявания, ускореното сърцебиене и разтреперването се появяват най-често при задръствания – т.е. тогава, когато водачът се чувства заклещен сред останалите превозни средства.“ Банделов е установил, че преобладаващата част от засегнатите са на възраст около 36 години. Често пъти страховете се появяват и внезапно отново изчезват, усилвайки допълнително стреса. „Получава се нещо като страх от страха“, обяснява феномена Александра Берике и споделя, че е срещала хора които из общо не могат да шофират нощем или пък умишлено избягват центровете на градовете.
Именно такива „пациенти“ се стичат от цяла Германия в берлинския квартал Нойкьолн. Там от началото на годината дипломираният социолог Франк Мюлер предлага в школата си за кормуване с многозначителното название „Можем да се справим!“ т. нар. „Семинари за „заешки сърца“.“ С помощта на специални тренировки за повишавани на самоувереността, съчетани с продължителни практически упражнения в кормуване, Мюлер успява да помогне на около 80% от посетителите и отново да ги превърне в уверени и необременени участници в движението. „Услугите на психотерапевт са принудени да потърсят само най-тежките случаи“, споделя Мюлер.
Експертът по страховите състояния Банделов съветва застигнатите от паника зад волана „да карат на възможно по-дълги отсечки, да не се обръщат назад и да стискат зъби“. Този подход обаче може да доведе до крайно интересни резултати, както сочи опитът на 44-годишната Вивиен Вандеруолт-Хъдзън – през 2001 г. англичанката потегля от Англия към Северна Франция, изпада в паника на автомагистралата, обзета от страх да отбие от нея, за да не се загуби и пропътува общо 5000 км през цяла Европа. Накрая лутането й завършва в Гибралтар, където магистралата свършва… След приключението дамата споделя, че чувството на паника е било по-силно от нея…