Употребявани пълни хибриди: Kia Niro Hybrid

1510
2025

Пълните хибриди впечатляват не само със своята ефективност – собствениците им също така си спестяват зареждането. Употребяваните екземпляри най-често са добре поддържани от собствениците. AUTO BILD разглежда шест употребявани модела с пълно хибридно задвижване!

Трикът е едновременно прост и гениален: вместо да се хаби кинетична енергия при спиране, с всяко натискане на педала на спирачката се зарежда малка батерия, която по-късно захранва един или два електромотора. Но не само регенеративната спирачна система пести гориво. Интелигентната електроника на управление на двигателя знае точно в кои ситуации е разумно да остави двигателя с вътрешно горене да зарежда батерията.

Зареждане чрез кабел обаче не е предвидено. Капацитетът на батерията винаги е избран така, че енергията, генерирана от рекуперацията и двигателя, да бъде достатъчна. За разлика от Plug-in хибридите обаче, пълните хибриди покриват само малка част от пътуването изцяло на ток. Затова пък взаимодействието на компонентите остава ефективно, а батерията често е в оптимално ниво на зареждане и цялата техника е дълготрайна.

Kia Niro Hybrid (1-во поколение)

период на производство: 2016 до 2022 г. • цени: от 33 000 лв. • системна мощност: 141 к.с. • тестов разход на гориво: 5,8 л А95 Н/100 км.

Ако хечбек-формата на Hyundai Ioniq Hybrid не ви допада, Niro Hybrid от компанията Kia от концерна предлага до голяма степен идентична алтернатива с по-модерна SUV-каросерия. Както при Ioniq, шестстепенната трансмисия с два съединителя е комбинирана с електрически мотор с мощност 44 к.с., който черпи ток от батерия с капацитет 1,6 кВтч. Освен външния вид обаче, има и няколко други интересни разлики, като например резервоарът за гориво. С обем от 62 литра, резервоарът за гориво на Niro е с цели 17 литра по-голям от този на Hyundai Ioniq Hybrid, което позволява пробег, подобен на този на дизеловия вариант на модела, или над 1000 километра.

Високата линия на покрива създава и повече място за главите на пътниците на втория ред. Комфортът на окачването отново прави паралели с Ioniq: нерегулиращите се пружини и амортисьори на Niro също се представят повече от прилично, отчасти благодарение на по-сложния дизайн на многораменното окачване на задната ос.

Слаби страни: проблемът с трансмисиите с два съединителя, споменат вече в Ioniq, важи и за Niro, тъй като моделът използва идентична техника. Собствениците тук също се оплакват, че превключването на предавките става не особено прецизно с увеличаване на пробега. И за двата модела имаше сервизни акции заради проблеми със съединителя. Добрата новина: повечето ранни модели на Kia Niro все още се възползват от седемгодишната гаранция на производителя.

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин