2016
ТРЯБВА ЛИ СЛЕДВАЩИЯТ употребяван автомобил да е расов и изискан – или дори открит? Вместо обичайната скука на разумните Focus и Golf? Който си задава този въпрос и разполага с около 20 000 лева, може да попадне на Fiat 500C. Малката и симпатична ретро топчица със сгъваем покрив от години омагьосва с изпълнената си с любов ретро аура. Но защо тогава направо не си вземете истински олдтаймер на Fiat? 124 Spider бе представен преди 50 години. Неговият създател е Pininfarina. Линията: непреходна и окончателна. В същото време красавецът е базиран на скромната лимузина от среден клас 124. Spider се продаваше толкова добре, че се произвеждаше 20 години. По-късните модели от 80-те години, произвеждани от Pininfarina, „европейски“ Spider често дори са оборудвани с катализатор и въпреки бума на пазара на олдтаймерите са в добро състояние. Нашият тестов екземпляр от 1983-а 124 DS се предлага от Garage 11 в Хамбург (garage-11.de), има TÜV и с цвета си Azzurro (нещо като бебешки син металик) и бежовата си кожа прави много силно впечатление.
Кокпит на късните Spidereuropa с типичен дървен волан. Дългият скоростен лост изисква време за свикване
На неговия фон 500С изглежда малко по-скучен. Въпреки че ретро дизайнът му е актуален и все още не прави впечатление на стар. Другите модели от тази вълна като Chrysler PT Cruiser оцеляха само няколко години, преди да бъдат напълно забравени. Но нека имаме пред вид, че 500 е базиран на Panda, а това означава и материали и стандарти като при малките автомобили. И това не може да се прикрие от няколко приятни детайла като широката метална лайстна в кокпита. Интериорът на Spider също не е най-силната му страна. Дебелите колкото пръст фуги и евтината имитация на дърво са комбинирани с семпла лъскава пластмаса. Което направо пробожда естетите в сърцето. Малко по-тромавото оформление на по-късните екземпляри се дължи на вкуса на пазара в САЩ – 85 процента от всички Spider заминаваха за Америка. По-късно в Европа се върнаха отвратително поддържани, лошо боядисани или некадърно реставрирани екземпляри. Това „наводнение“ на пазара доведе по падане на цените.
Кокпитът на 500: множество ретро елементи, но освен това и много пластмаса и чар на малък автомобил
От 1978 година класическите хромирани брони бяха заменени с огромни изпъкнали дъги, за да може да се отговори на краш нормите в САЩ. И докато моделите от първите години на производство бяха филигранни и елегантни, модифицираните варианти смущаваха с детайли, които изискваха свикване. Но големите, монтирани на предните триъгълни прозорци пластмасови огледала са наистина неприемливи. И повечето потенциални купувачи така и не могат да повярват, че те са оригинални, а не са добавени допълнително от някоя тунинг фирма през 90-те.
Тъй като обаче при ранните години на производството качеството на изработката и защитата срещу корозия също бяха филигранни, купувачите, особено новаците при олдтаймерите с малък бюджет, трябва да потърсят по-късен модел. Естествено, при тях също може да има проблеми с ръждата, но те далеч не са толкова драматични, колкото можете да очаквате от имиджа на марката. Ако има корозия, тя е в зоната зад колелата, рамката на предното стъкло, опорите на окачването, праговете и ръбовете на каросерията. Дори и корозията на пръв поглед да е малко, си струва да търсите с придружител с опит. Само той може да различи „напудрения“ за продажба автомобил от такъв в добро състояние.
124 Spider се поддържа и шофира изненадващо лесно, комфортно и спокойно за един олдтаймер
Под предния капак почти няма опасност от изненади. Особено ако е монтиран двулитровият двигател (с два разпределителни вала и впръскване L-Jetronic). Старият чугунен агрегат с катализатор развива 105 к.с. Двигателят не се отличава с особено спортен дух, за сметка на това е еластичен и има добра тяга. Тоест не е необходимо честото превключване на предавките на 5-степенната скоростна кутия.
Модерният 500С върви по съвсем друг път. Неговият работен обем от 0,9 литра е разпределен между само 2 цилиндъра. И те наистина потракват като легендарния 2CV на Citroën. За сметка на това мъникът със сгъваем покрив при необходимост ускорява много мощно със своите 85 к.с. но за истинска радост от шофирането позицията на седене е прекалено висока, кормилното управление не е достатъчно информативно, а окачването има склонност да трополи.
Много от чара на 60-те години ще усетите и в интериора на Spider от 1983 г.
Признаваме, 124 също не е истински спортен автомобил. Наистина водачът и пътникът до него седят доста по-ниско, но поради липсата на странична опора се пързалят безпомощно по седалките при завиване. Целият заден мост налага вето над всеки завой, който смятате да вземете по-амбициозно, а кормилното управление с голям луфт издава възрастта на машината. На този автомобил повече му подхожда спокойното шофиране. Тогава Spider реве дрезгаво, а слънцето облива просторния кокпит. При 500 трябва да се задоволите с нивото на удължен шибедах. Като цяло 500 е по-разумен, но сърцето ни иска Spider. Идеално навлизане в света на олдтаймерите за 20 000 лева.
ПО-КЪСНИТЕ SPIDER СА ПО-БЕЗПРОБЛЕМНИ, ВАЖНОТО Е ДОБРОТО СЪСТОЯНИЕ
Феновете предпочитат ранните, по-елегантни хромирани Spider до 1978 година, пред по-късните модели с дебели брони. Но те са значително по-безпроблемни. Тъй като ламарините са консервирани по-добре, проблемите са малко и са предвидими, повечето части може да бъдат купени евтино от специалисти като Spider-Parts (www.spider-point.de). Цените стартират от 10 000 лева, приличните автомобили струват около 20 000 лева. Изключително търсени и много скъпи (цени над 80 000 лева) са редките версии на Abarth.
Заден прозорец:
Когато преди отваряне на гюрука не се дръпне ципът, той се сгъва и след време се поврежда.
Ръжда по ръбовете:
По-късните Spider са консервирани най-добре, но и те са засегнати от този проблем.
Диференциал:
Започва да тече или става по-шумен. Това издава много за стила на шофиране и реалния пробег.
Сервоусилвател на спирачките:
Не е особено надежден. Когато се повреди, силите за натискане на педала на спирачката се увеличават многократно.
Гарнитура на цилиндровата глава
Тя е много чувствителна към температурата. Проблем, характерен за всички мотори на 124.
L-Jetronic:
Spidereuropa не са оборудвани с карбуратор, а със система за впръскване. Чест проблем са дефектните датчици на Хол.
Извод
Естествено, Fiat 124 крие повече рискове от 500. Той е по-трудно предвидим, ремонтите са по-вероятни. И поради това губи в това сравнение – въпреки чара си на олдтаймер.
