2017
КАКВО СЕ СЛУЧИ ДОСЕГА: към средата на януари 2013 година AUTO BILD купи един Mercedes A 180 Style и един VW Golf 1.4 TSI Comfortline, и двата с бензинови двигатели със 122 к.с., с почти идентична цена, Benz с механична скоростна кутия, VW с DSG. Тяхната задача: да се движат до горчивия край, тоест това е ултимативният продължителен тест. Всичко изглежда наред – и двата автомобила са любими приятели в автопарка на редакцията, пробегът им се увеличава стремително. Но още в началото виждаме предпочитанията на потребителите: ако е възможно, ще взема Golf-а, защото е по-удобен и с по-добър обзор.
„Перфектният автомобил за дълги пътувания“, пише в бордния дневник. От друга страна, Mercedes променя представите за марката: „Не прилича на Benz – на водачите им липсват типичните за марката качества като комфорт, качество и функционалност. – В мъртвия ъгъл изчезват цели части от пейзажа“, отбелязват водачите, освен това усещането не е достатъчно премиум.
Но и Golf не пожъна само въодушевление. Случиха ни се неща, които ни накараха да се съмняваме в качеството на VW. Понякога електрическата инсталация живееше собствен живот, след това замириса на мухъл, а в пространството за краката се плискаше вода, защото неправилно монтиран дренажен маркуч вкарваше конденза от климатичната инсталация в интериора. И винаги придърпване и тласъци при потегляне – познатите недостатъци на скоростната кутия с два съединителя, подсилени от нечувствителната система Старт/Стоп. От друга страна, Mercedes навърташе километрите си напълно безпроблемно: като изключим това, че предните спирачни накладки се оказаха за смяна още при второто сервизно обслужване (след 50 990 километра).
Премиум? Да, напълно. В края на лятото на 2014 година километражите и на двата автомобила „превъртяха“ 100 000 километра. Но само А-клас заслужи оценка 6 по отношение на надеждността. Тоест това е един истински Mercedes? Следващата цел, 200 000 километра не са нищо особено за един Benz от старата школа. Но за нашия А 180? В редакцията бяхме по-скоро скептични, но най-вече по отношение на Golf. При междинната проверка при 100 000 километра се наложи смяна на Wastegate сензора на турбокомпресора. Просто за всеки случай! Този детайл на VW има славата на ненадежден.
И той можеше да бъде причина за следващото непланирано посещение в сервиза. Вярата в качеството в дългосрочен план бе накърнена. Но през следващите месеци нямаше особени проблеми: Golf навърташе километри, и при това доставяше удоволствие на своите водачи. Като изключим грубата и недодялана работа на DSG трансмисията, която ни изнервяше много, особено при студено време. 5 месеца по-късно, при пробег около 120 000 километра отказаха и двата клаксона, предните амортисьори протекоха (бяха омазани с масло), а капачката на резервоара заяждаше. Междувременно от постоянните ни забележки към скоростната кутия се заинтересува и един от инженерите от завода. Изводът от неговата проверка: всичко е нормално за този тип трансмисия. Така ли? Ние не сме убедени, но все пак продължаваме напред.
И VW продължава да получава похвали. „Сензационно спокоен и тих автомобил за дълги пътувания“, пише в дневника при пробег 150 000 километра. Но малко след това нещата се променят коренно – скоростната кутия с два съединителя отказва. Смяната е доста скъпа: би трябвало да платим близо 3000 лева, ако VW не бяха поели кулантно 2200 лева от цената на ремонта. Но дали заводът реагира толкова щедро и при други подобни случаи? Експертът от Волфсбург не смята, че има поводи за притеснение: все пак и при автомобилите с механична скоростна кутия се налага смяна на съединителя. Тоест всичко е нормално? Само че никой не спомена сериозната разлика в цените на двата ремонта.
Mercedes също навърташе километрите си много уверено. Разликата спрямо VW: постоянно слушаме оплаквания – заради лошия обзор, малкото място, качеството, което не отговаря на претенциите на Mercedes. И още една разлика: не се случва нищо, никакви повреди, никакви непланирани посещения в сервиза, нищо. Окей, шумовете от каросерията и окачването при лоши пътища са се усилили, но автомобилът съвсем не прави впечатление на „уморен“. И напълно уверено пресича границата на 200 000 километра, а финалната проверка показва, че е в отлично състояние. При VW положението е различно: почти незабележимо износване, но течове на масло от двигателя (дефектен семеринг на скоростната кутия), „мокри“ предни и задни амортисьори (което според VW било „съвсем нормално“). Според тях дори първата смяна на амортисьорите била напълно излишна. Анализът показва: протеклият семеринг е резултат от смяната на съединителя. Тоест не е грешка на завода, а резултат на скъпия ремонт? Съвсем нормално?
Може би за производителя, но определено не и за клиента! Изненадващият резултат: Mercedes потвърждава резултата си от първите 100 000 километра на продължителния тест. А-клас се движеше забележително надеждно и през втората половина от дистанцията и печели втория етап. Но това съвсем не е краят. Ние продължаваме.