2017
ЧАС ПИК. Всичко е спряло и чака. Дървените трупи са с предимство, те се движат надолу по долината, натоварени на дузина вагони. Спирачите са заели позиция върху тесни стъпала и се разбират със звукови сигнали. Два микробуса Mercedes Sprinter и един Ford Transit трябва да изчакат – водачите им слизат, доближават се до реката и се наслаждават на неочакваната почивка. Погледът се насочва между бурно течащата вода и зелените борове, навсякъде се усеща миризмата на изсечени дървета. Щом се доближи парен локомотив, усещате мирис на пушек. Дългата 60 километра теснолинейна железопътна линия с широчина 760 милиметра е единствената връзка със света на долината на река Васер Вишеу де Сус, Румъния. Когато през 1932 г. релсите са полагани, между реката и скалите просто не е имало място за друг път. Така дебелите дървени трупи и до днес се превозват от гората до долината по релсите.
Последните вагони на товарния влак отминават, а свирките на спирачите се отдалечават в посока долината. Овидиу Скопет задейства ръчно отбивката. След това започва да се изкачва бавно, въртейки волана надясно. „Сега това е спирачката. Вече не ми се налага да управлявам“, казва 29-годишният мъж. Неговият Ford се движи по релсите. Там, където преди е имало джанти и гуми, сега има шест железни колела. Предните са монтирани върху талига и се настройват по ъгъла на завиващите релси. Задните се задвижват от двигателя посредством трансмисията. Съединителят и скоростната кутия функционират като при нормален автомобил. Единствено когато натиснете педала на спирачката, не се случва нищо – сега спирачката е от волана. Водачът Скопет не познава друг вид превозно средство – той дори няма шофьорска книжка.