2024
Когато става дума за автомобилен дизайн, изкуственият интелект е забавен. Той често предлага компилация от несъвместими неща, които по някакъв странен начин изглеждат правдоподобни и дори симпатични. Той съвестно изпълнява всички предварително зададени параметри, а понякога по самоинициатива може да добави и малко чувство за хумор. Странностите в автомобилния дизайн обаче не започват с изкуствения интелект, а корените на тази паралелна историческа реалност се губят много назад във времето. Днес например все още оставя необяснимо как още преди 65 години един професионален стилист на щат в елитна автомобилна компания решава да проектира автомобил, който трудно може да бъде осмислен. Такъв е случаят с така наречения Projet 900 на Renault от 1959 година (на снимката горе), при който предната част изглежда като задната част на нормална кола и обратното. Освен че екстериорът, проектиран от Серджо Коджола от Ghia и Мишел Белижон от Renault, е доста объркващ във визуално отношение, все още не е ясно и какъв е смисълът от създаването на тази кола.
Две години по-късно се появява концептуалният Chrysler Turboflite, който и днес изглежда като автомобил, генериран от компютърна програма. В неговия дизайн изпъкват три основни акцента, които за времето си нямат аналог – необичайната предна част с почти напълно открити гуми, двата основни сегмента на покрива, оформени от сложни панорамни стъкла и огромния спойлер в задната част. Неговият дизайнер Върджил Ексънр, който по същото време работи за фирмата Ghia, вероятно е бил силно повлиян от творческото свободомислие на италианците, което в онези години често надхвърля здравия разум.
Своя скромен принос към необяснимите странности дава и автомобилният конструктор Дейви Уудс от Северна Ирландия. През 1962 година той изработва спортен автомобил, наречен DAWB 6, чиито сдвоени фарове изумяват с претенциозната си нефункционалност и изглеждат повече, като плод на компютърна грешка, отколкото преднамерено търсен ефект.
Към тази пъстра палитра от стилистични странности достойно се нарежда и единственото в света Ferrari 330 комби, базирано на сериен модел от 1965 година. В края на същата година колата е купена от известния автомобилен състезател Луиджи Чинети и след това е транспортирана до ателието на фирмата Vignale за пълна преработка на каросерията. От фабричния образец е запазено само предното стъкло, докато оригиналната естетика е безпощадно заличена за сметка на един психеделичен кич, типичен за творбите на изкуствения интелект.
Оказва се, че сред единичните бройки на странни автомобили има и един, произвеждан серийно. Това е Panther Rio, направен в 38 екземпляра между 1975 и 1977 година, който според фирмата производител би трябвало да изглежда като „семеен Triumph Dolomite, оформен по стандартите на Rolls-Royce“. Атрактивните поръчкови коли на Panther са много търсени, заради своя ретро стил и мощни двигатели, но в случая с Rio няма следа нито от едното, нито от другото. За сметка на това външната му форма се натрапва със своето творческо противоречие и пълен дисонанс в пропорциите. Ако е направена от изкуствен интелект, тогава би могла да се приеме по-снизходително, но не и когато зад нея стоят съзнателни творчески намерения.
Един достоен завършек на тази екзотична серия може да постави американецът Том Мийд, който проявява своята силна страст към спортните италиански автомобили още в младежка възраст. Това го вдъхновява в края на 50-те години да замине за Италия и да се потопи в една специфична и много емоционална атмосфера, където да реализира най-смелите си дизайнерски проекти. Той прави няколко спортни автомобила с много ексцентрична външност, най ефектният от които е наречен Thomassima III. Той е завършен през 1968 г., като за основа е използвано Ferrari 250 GT Pininfarina Coupé, произведено десет години по-рано. Каросерията е драматично източена и напълно видоизменена, в резултат на което се появява едно изключително ниско, мускулесто купе с отварящи се нагоре врати, сложно усукани хромирани ауспуси от двете страни и джанти с централна гайка. Интериорът е много пищен, а воланът е изработен от лята стомана. Thomassima III е колата, донесла на Мийд най-голямата популярност. Той често я използва за реклама и я смята за своя най-голям шедьовър.
