2017
КАК БЛЕСТЕШЕ САМО! НОВОТО RIO НАПРАВИ ЯРЪК дебют на автомобилното изложение в Женева през 2011 година. Блестеше, когато AUTO BILD го тества за пръв път, когато спечели първия сравнителен тест – срещу елита на европейските малки автомобили, от Fiesta до Peugeot 208. Най-сетне една Кiа, която вече не се нуждаеше от неласкавите определения, че най-добррто й качество била 7-годишната гаранция. От появата на Rio гледаме на марката с други очи и дори посещаваме с удоволствие щандовете на Kia на изложенията – най-вече заради таланта на главния дизайнер Петер Шрайер. Тоест бяхме изпълнени с големи очаквания към яркочервеното Rio, което стартира най-тежкото изпитание в своя живот: нашия продължителен тест. Симпатичен малък автомобил със 109 к.с. и цена около 30 000 лева . И както отбеляза колегата Бени Гере още в началото: „Много солиден малък автомобил, с прегледно управление и много място“.
При пътувания на дълги разстояния Rio често спираше на бензионостанциите – и то за по-дълго, тъй като зареждането на резервоара става бавно
С дължината си от 4,05 метра „кореецът“ е по-дълъг от своите конкуренти и е по-просторен отзад. Просторът се гарантира и от приятното и ненатрапчиво оформление на интериора. Ясни уреди, три големи въртящи се бутона за климатичната инсталация, удобна поставка за мобилния телефон, който не скрива контактите и буксите. Гъвкавото дъно на багажника, което може да бъде монтирано в различии позиции, при премиум-марките би струвало доста пари като скъпа Package-System. „Само за това Кiа заслужава специална награда“, смята фоторедакторката Сандра Хайш. На дамите зад волана им допадаше и асистентът при потегляне по наклон, и удобният за града диаметър на завой (10,9 м), но при опит да погледнете назад през дясното рамо, оставате разочаровани: пречи широката задна колона, прозорецът е малък – и повечето водачи си мечтаеха за камера за обратно виждане.
Кой каза „А-класа“? Лошият обзор назад и твърдото окачване ни дразнят както при Kia, така и при Mercedes
Но тя се предлага само в комбинация с навигационната система. Често пътувахме на дълги разстояния, все пак „мъникът “ трябваше на навърти 100 000 километра за доста кратко време. В началото тихият, спокоен малък автомобил ни допадаше, но при изкачванията на 1,4-литровия агрегат не му достигаше тяга – атмосферният двигател не разгръща въртящия момент на модерните турбомотори. И какво трябва да се направи? Развъртане, яко развъртане, но тогава и разходът се повишава значително. При бързо шофиране по магистрали разходът достигаше до 12 л/ 100 км – при което 43-литровият резервоар се пресушаваше прекалено бързо. Да не говорим, че стрелката за нивото на горивото показва „празен“ резервоар, когато в него все още има 8 литра. А това дразни и изнервя. При зареждане на резервоара пистолетът изключва още когато в него има място за още 7 литра.
Дизайнери, моля, вгледайте се добре! Толкова простички трябва да бъдат регулаторите на климатичната инсталация.
И следва безкрайно „щрак-щрак “ късащо нервите бавно допълване на гориво. Не, този малък автомобил не е направен за бързи пътувания през отпуската. Това беше ясно на нашия тестов екип още от самото начало, затова те критикуваха по-скоро цялостните настройки. „Окачването е грубо, превключването на предавките нее прецизно, кормилнато управление е неинформативно „, отбелязва колегата Беренд Сандерс и допълва доста разочаровано: „Като цяло това все пак си е „кореец“ като много от моделите преди него“. Професионалистите си мечтаят за по-директен автомобил. Който „говори“, който споделя състоянието на пътната настилка чрез гумите, пружините, седалките и волана. Rio не говори.
Тапицериите на седалките са прекалено твърди за дълги пътувания, някои водачи не успяваха да намерят най-удобна позиция на седене
Остава ням като риба, или като малък автомобил от Япония или Франция, и просто си върши работата. И я върши добре. „С твърдото окачване се свиква“ отбелязва лаконично Дитер Родац след преход от 3500 километра. Какво още ни дразнеше? Над 160 км/ч стрелката на километража трепти силно, при превключване от четвърта на пета предавка оборотите падат прекалено много, така че постоянно се налага да търсите подходящото предавателно число. Индикаторът за превключване не помага на водача, защото в стремежа си към максимална икономичност постоянно препоръчва шеста предавка. През целия тест обаче не се повреди нищо, като изключим счупения контактен ключ.
Бвнзиновият двигател работи толкова тихо, че почти не се чува на празен ход. Фаровете са слаби
Нима Кiа ще завърши теста с бляскав резултат? Не съвсем. Толкова се радвахме на фаровете, които автоматично се изключват заедно с двигателя, когато при пробег 89 775 км на паркинг на магистралата изведнъж отказаха и двата фара. Електронен проблем или претоварване на електрическата инсталация? Няма значение, тъмнината беше пълна. Така че малко преди финала Кiа показа сенчестата си страна. Още преди това ни беше направило впечатление, че двигателят не „поема“ добре при натискане на газта. И един ден започна да придърпва сякаш колата се управлява от начинаещ шофьор. Да не пропуснем и все по-тежкия педал на съединителя, който от 90 000 км започна и да скърца. Това ни е познато от по-старите модели на Кiа. При Rio детайлите просто не бяха смазани достатъчно още в завода. Грес липсваше и по ля вата панта на предния капак, която след смазването вече функционираше перфектно.
Без излишни украшения – колко приятно. Единствените ни забележки са към твърдите седалки
Но това не са единствените дреболии. От пролетта на тази година АUТО ВILD промени начина на оценяване в продължителните тестове. Вече оценяваме и износването, което не води до проблеми, но показва издръжливостта на автомобила. Като тракащия капак на жабката на Rio, износената стелка на пътника до водача или теча на охладителен агент от компресора, вероятно поради препълване на системата още в завода. Леките следи от корозия по ауспуха също не създаваха проблеми до края на теста, но това ще стане по-късно – такава е новата схема на оценяване, която естествено важи за всички автомобили. И така, корейският автомобил получи оценка 5-, която не е толкова бляскава, колкото очаквахме при старта. Въпреки лекото износване Кiа ни предоставя и перфектното успокоително – 7-годишна гаранция. Най-подходящият извод са думите на редактора Щефан Пуле: „Rio е технически солиден автомобил с приятна визия – перфектен за всички, които всъщност изобщо не се интересуват от автомобили“. Благодарим му за перфектния финал.
