2017
„Моля, карайте внимателно.“ Ралф Ютнер, технически директор и управител на Joest Racing GmbH, изглежда наистина разтревожен. При което не съм сигурен за какво се тревожи всъщност: за R10 TDI, който през 2008 спечели 24-те часа на Льо Ман, или за мен. И в двата случая го разбирам. И то не защото за първи път сядам в спортен прототип с мощност 650 к.с. А тъй като с ръст от 1,97 м не притежавам мечтаните размери за автомобилен състезател, задължителната седалка за съжаление трябва да остане извън автомобила. И така, клякам в шампионския автомобил, вклинен между педалите (съединител, спирачка, газ – както в обикновен автомобил, но по-тесни), карбоновата каросерия и протектора за врата.
Опитвам се да забравя притискащия гърба ми уред за управление и да се концентрирам върху първите ми четири обиколки на италианската писта Мисано. По-късно ще имам възможност да измина още веднъж същата дистанция с другия победител А4 DTM на Тимо Шайдер. При положение че издържа пробега с чудовището от Льо Ман. Когато от бокса ми показват вдигнат палец, цъкам надолу превключвателя на запалването, натискам стартовия бутон и съм истински изненадан. 5,5-литровият V12 агрегат зад мен не се събужда с мощен рев, а с нещо като празничен звук от TDI тромпети – по-старите автомобили са доста по-шумни. Втората изненада следва при потеглянето. Давам леко газ, издърпвам дясното лостче на волана, отпускам съединителя и R10 се понася в посока изхода от бокса. Автомобилът все още работи неравномерно и още не може да развърти двата си турбокомпресора Garrett, но колата безпроблемно излиза от завоя.
