Kia пусна новото поколение на Sportage – за първи път за Европа има отделна версия на компактния SUV – също и с хибридно задвижване.
Петото поколение на Kia Sportage има различна версия за европейския пазар – тя се различава от тази за останалия свят най-вече по размерите. Основната разлика между глобалния Sportage и европейския: при нас SUV е дълъг 4515 мм, глобалният е по-дълъг със 149 мм. За всеки пазар ще се предлага само по един вариант – за Европа късия, за останалата част от света – дългият.

Sportage продължава дизайнерската линия на електрическия кросоувър EV6. Kia нарича дизайна „Opposites United“ (обединени противоречия) и представлява комбинация между естествени и технически елементи. Външният вид на новия Sportage е ръбест и смел, в предницата доминира огромна решетка. Дневните светлини са с формата на бумеранг, а фаровете се предлагат опционално с матрична LED-техника. За европейския модел Kia малко са променили оборудването GT-Line. Вместо хромирани елементи в долната част на броните има декоративни такива в цвета на автомобила.

Задницата е също толкова впечатляваща, колкото и предницата: в нея има загатната предпазна кора. Чистачката е отишла под спойлера на задния капак, а вместимостта на багажника е от 591 до 1780 литра. Товарният отсек на хибридния модел побира по-малко.
Вътрешно пространство: Kia Sportage се възползва от EV6
Обстановката във вътрешното пространство е висококачествена. Материалите и изработката оставят солидно впечатление, а опционално можете да се сдобиете с аудиосистема на Harman Kardon. Кокпитът изглежда по-модерен в сравнение с този на предшественика – дължи се най-вече на познатия ни от EV6 стъклен панел.
На пътя меко настроените пружини на „корееца” се забелязват – адаптивните амортисьори не се оставят да бъдат разтърсени и от дупки и неравности. В завоите личи осезаемо странично накланяне, макар че Sportage не става неприятно люлеещ се. 1,6-литровият мотор на SUV-а обича спокойното каране и ръмжи малко по-силно от обичайното. Високите обороти при натоварване не са неговата сила – тогава 4-цилиндровият двигател прави впечатление на доста напрегнат.

Трансмисията също би могла да понесе още малко фина настройка – бързите смени на предавките се усещат, но фино дозираното потегляне не е сред силните страни на автоматичната предавателна кутия.
Иначе сцеплението е безупречно – благодарение на задвижването на четирите колела.
Продължете на следващата страница