Най-издръжливите автомобили от новото време са от 80-те години. А каква е тайната зад дълголетието на тези олдтаймери? Със сигурност драмата с ръждата през 70-те години е изиграла сериозна роля. Намесва се и грижата за околната среда – тогавашният министър на екологията в Германия иска производителите да правят издръжливи в дългосрочен план автомобили, които да пестят енергия и ресурси. AUTO BILD направи извадка от пет модела, които доказаха, че са истински издръжливи във времето.
Mercedes 190: не толкова корав колкото имиджа си
Дългият живот далеч не е бил заложен като основна цел при разработката на 190-ката (W201, 1982-1993), а някъде по средата между многото на брой изисквания. Моделът е трябвало да бъде компактен, лек и икономичен – преди всичко заради американските регулации по отношение на разхода за флотилии. Допълнително през 1974 тогавашният шеф по разработките в Daimler Ханс Шеренберг разпорежда 190 да комбинира сигурност, аеродинамика, комфорт и качество, както и да бъде възприеман като типичен Mercedes. В тефтера с изисквания от 1976 са записани още няколко опорни точки: за пътното поведение като мащаб е използвана S-класата, освен това е поставен акцент и върху издръжливостта в дългосрочен план, както и върху лесното обслужване/ремонт. Общо разработката на модела струва на Daimler 1,4 млрд. марки – абсолютен рекорд за Mercedes! И въпреки това ръждата до ден-днешен е позната като основен враг на 190-ките. Кафявата чума по долната част в рамката на задното стъкло се отстранява трудно и срещу солидно заплащане. Корозия се среща и около уплътнението на багажника. Многораменното задно окачване не ръждясва, единствено гумените тампони могат да сдадат багажа, както и точките за монтаж на предното окачване. Амортисьорът към кормилната уредба често започва да тече, а ако има теч от диференциала, най-вероятно диференциалът е останал без масло. А в случай че ключалката за запалване започне да заяжда, я сменете бързо – преди да блокира тотално. На финала обаче се оказва, че 190-ката е по-солидна от своя образец в лицето на S-класата – но не и толкова здрава, колкото се говори.
Продължете на следващата страница
