Тайното съкровище на Ливърпул

В изоставена шахта от метрото на Ливърпул в Западна Англия от десетилетия ръждясват автомобилни класики. В катакомбите редовно слиза само един мъж - Найджъл


11
мар.
2017

КАКВО ВИЖДАМ: Найджъл, облечен в син комбинезон, размахващ фенер. Стените са влажни, от тавана капе вода. Глинест под, на места има локви. Дебели въжета, изгнили ламарини. Жълтият сноп светлина уцелва прозорците на един Humber Hawk – автомобилът изглежда като призрак. Плесенясала седалка, парченца стъкло, разкъсано ръководство за употреба. Найджъл измънква: „Humber.“ И след това към себе си, като потвърждение, че автомобилът е още тук: „Yeah.“ Няколкостотин метра по-нататък се вижда дневна светлина в края на тунела. И пред нея, оставен там преди десетилетия, незнайно от кого –  Fiat 130 Coupé. Найджъл – с тънка, рошава коса, подаваща се под каската – се обръща и докосва предния капак на автомобила. Твърди, че освен него, тук от много отдавна не е слизал никой друг.

В средата на тунела температурата винаги е 12 градуса, без значение, дали е зима или лято, казва Найджъл Уилс-Браун. Наричат го Найджъл къртицата. Тъй като в продължение на десетилетия е работил под земята. В този тунел, който навремето е бил шахта на метрото. През 1896 г. за Liverpool Overhead Railway е построен 800-метров участък, който се простира от изток на запад от квартал Дингъл до река Мърси.

Когато 1956 г. е към края си, линията на метрото е закрита поради намаляване на разходите, а релсите в тунела са демонтирани.

В продължение на няколко години отсечката била използвана като въжена линия. И днес все още там могат да бъдат видени дебели въжета, завързани на възел, до тях корита, в които въжарите са ги правили водоустойчиви.

През 1975 г. фирмата за ремонт на автомобили Roscoe Engineering купува тунела и поставя там подемници. Вътре собствениците Найджъл Уилс-Браун и Тери Робинсън паркират автомобилите на клиентите и собствените си коли. „С годините“, казва Найджъл и повдига рамене, „тук се събираха все повече автомобили.“ И един ден таванът се срутил…

КАКВО ВИЖДАМ:

Сянката на Найджъл върху жълто Mini GT. Обръщайки се, той казва: „Беше собственост на един свещеник. Той го свалил тук през 1978 г. и го остави.“ Найджъл игнорира въпроса ми, защо божият служител е направил това? Нещо прошумява покрай нас. Плъх?

Найджъл изчезва в тъмното и се обръща към мен: „Ето тук! Виж това! Morris Minor!“ Леко повдигнат преден капак, широко отворена предна дясна врата. Перфектната патина. „Дошъл е на собствен ход, тъй като собственикът му търсил място, където да го остави. Нямам представа, защо не е се е появил отново.“ Малко по-нататък виждам един Rover P5, който е бил собственост на един тип от Нова Зеландия. От другата страна на тунела AMC Pacer, който е бил използван от собственика си за донор на резервни части. Найджъл поглежда към един Lotus Elite. Фаровете му са вдигнати (отворени), а златисто-кафявият автомобил е покрит със синьо покривало. От тавана капе върху каската на Найджъл, който казва: „Чиста подпочвена вода. Можеш да я пиеш.“

В западния край на тунела зидана ограда пречи, ако на някой му хрумне да направи нещо непозволено. В източния край, откъдето навремето се е слизало до гара Дингъл, входът е подсигурен с врата-щора и с втора врата. Още повече, че слизането в тунела е опасно начинание.

На 24-ти юли 2012 г. към 11:30 ч. пада една част от тавана. Просто така. Няма пострадали. Въпреки това се е наложило голяма част от  живущите в еднофамилните къщи над тунела на метрото да бъдат евакуирани. Вратата към Roscoe Engineering е заключена и работата там спира. Междувременно е издигната нова подпорна стена и жителите са се завърнали в къщите си. Те дори не подозират, че живеят върху автомобилното съкровище на Ливърпул.

20 метра по-надолу Найджъл Уилс-Браун, 69 годишен, минава пипнешком покрай бял Fiat 124 Sport, който гние тук от 1992 г. Зад него се виждат Honda Civic, Hillman Avenger, Triumph Vitesse и скелето-образните остатъци на Lotus Elan. Когато Найджъл достига до изоставения подземен офис на Roscoe Engineering, ми казва, че навремето е бил механик на световния рали-шампионат. Работил е за Ford и Mitsubishi. Пътувал е из целия свят. Въпреки това слиза доброволно под земята.

Сега той е единственият пазител на съкровището и вероятно единственият човек, който може да го извади на повърхността. Над 20 автомобила, които гният тук от десетилетия. Музей като във филм  на Едгар Волас: мъртвите автомобили на Ливърпул.

Какво ще стане сега с тунела и всичките коли долу? „Ще ги продам“, казва Найджъл. Вече не получава пари от застраховката. Затова трябва да ги махне. 200 000 паунда искат за колите той и неговият партньор. Толкова много пари? Ще получат и Pacer като добавка, казва Найджъл и се смее, докато се задавя. Найджъл, човек би могъл да си помисли, че тук има крадени коли. Той се изкашля още веднъж, обръща се, държейки фенера като оръжие в ръката си и казва: „No way!“

КАКВО ВИЖДАМ:

Найджъл, къртицата. Как поема по обратния път, нагоре към светлината, Кедълстоун Стрийт, Ливърпул. Как се катери по шахтата, която навремето е била вход към сервиза за автомобили. Как сочи надписа на арката на портата LORY, Liverpool Overhead Railway. И Найджъл, пазителят на съкровището, който казва сякаш повече на себе си: „Fiat 130 Coupé е с двигател на Dino. Трябва да намерим някого. Би било чудесно, ако автомобилът стигне до някого, който го заслужава.“

Още по темата

Card image cap
Клубът на супербързите: GTA Spano

19
авг.
2017

Ако искате да влезете в клуба на най-бързите автомобили, то моделът трябва да вдига поне 480 км/ч! Преглед на 73-те най-бързи и ексклузивни автомобили на света.

Card image cap
FERRASSIMO

13
апр.
2017

Качвате се, слагате колана, поемате си въздух. Стартирате двигателя и активирате шестото си чувство. Тъй като най-новият топмодел на Ferrari F12 се управлява като суперспортист от друга планета

Card image cap

В последния брой:

Архив >