2017
НАПУСКАМЕ ЩАТСКА МАГИСТРАЛА 70 при Томпсън Спрингс. От черния вентилационен отвор на предния капак на Challenger трепти всеки път, когато 8-степенната автоматична трансмисия сменя следващата предавка. Мускулестият автомобил с Hemi-V8 мотор ръмжи по една тясна улица, която ни отвежда до призрачен град, в който завършва най-големият филм на автомобилна тематика на 70-те години. Има само една причина, поради която може да се заблудите и да се озовете тук. Dodge Challenger е единственият подходящ автомобил за целта.
Vanishing Point. Или на български: „Внезапно изчезване Сан Франциско“. Едно диво преследване от Колорадо до Калифорния. Един от най-добрите филми с автомобили и преследване във филмовата история. Ние изминаваме същия маршрут.
Ковалски, главният герой във филма, успява да стигне само дотук. През пустинята в Юта до Сиско. Именно тук спира да бие сърцето на последния американски герой, когато колата му беглец се разбива в стоманените кофи на булдозерите и изхвърча във въздуха. Феновете на филма веднага разпознават изоставената стара бензиностанция. Kowalski lives!, е написал някой неизвестен на фасадата. Отпиваме топла вода от пластмасовите бутилки и се питаме какво ли усещане предизвиква един 46-годишен филм на автомобилна тематика у хората, които, въоръжени с доза със спрей, са стигнали дотук, в ничията земя, за да почетат по този начин един фиктивен герой?
Насред нищото: тук, на изоставената бензиностанция в Сиско, ченгетата във филма успяват да спрат главния герой. Dodge Challenger се забива в блокирали пътя булдозери. Kowalski lives!, е написал някой със спрей на фасадата
Отговора дава преди години актьорът, изиграл ролята на Ковалски, Бари Нюман: „Филмът бе есе за екзистенциализма. Ковалски кара без причина – заради самото каране.“ Става дума за свободата. За нещо, което не можеш да отнемеш на никого. Въпреки дълбочината, с която може да бъде интерпретиран филм, в който ченгета преследват беглец през четири щата: истинската звезда на филма е автомобилът, Dodge Challenger от 1970 г., регистрационен номер OA-4499, и при всичките интересни цветове, които предлага по онова време Dodge, лакиран точно в EW1. Или бял.
Почти 500 к.с.: 6,4-литровият Hemi-V8 агрегат е впечатляващ
46 години по-късно: Dodge няма във флотилията си от тестови автомобили Challenger с бял цвят. Но ретро цветът от 70-те Plum Crazy изглежда невероятно добре на фона на залязващото слънце. Тук си спомняме, че Ковалски е куриер на автомобили, тоест можеше да кара кола с всякакъв цвят по време на пътешествието си от Денвър до Сан Франциско. Вратата се затваря с плътен, глух звук. До Голдфийлд остават 569 мили – там е следващата филмова локация. Мощният двигател се събужда. Изминаваме една част от отсечката по US 50, „най-самотния път в Америка“. Самотни облаци хвърлят сянка върху петна от долините. От времето, когато Ковалски лети през пустинята, е изминал почти половин век – забелязваме това по вентилираните седалки, с които Challenger ни глези, като освен това улеснява живота ни с ксенонови фарове и камера за паркиране, както и с интегриране на смартфон. Вместо музиката, която сродната душа на Ковалски от филма – радиоводещият Super Soul – пуска, днес може да се чуят само предавания за ретро музика по сателитно радио.
Пътуване като във филм: асфалтовият път достига до хоризонта
Най-лесното упражнение с Muscle Car: да превърнеш гумите в пушек и мирис
Продължете на следващата страница
