2021
Има дни в живота на всеки тестващ автомобили, в които ти връчват ключовете на малък автомобил с 50 к.с. Има също така и дни, в които шефът те пита дали искаш да направиш преход през Алпите с Bugatti. Това, разбира се, са по-добрите дни.
Пеперудите в корема ми се появяват още в самолета. Пристигам в италианското градче Кампогалиано и веднага виждам как изглежда фабрика, в която от 25 години не се случва нищо. Предприемачът Романо Артиоли купува в края на 80-те години правата за името Bugatti и след това прави седалище в сърцето на италианските производители на спортни автомобили като Ferrari, Lamborghini и Maserati, за да може да прави с техните доставчици и с наети от тях специалисти най-бързия сериен болид на всички времена. Не толкова изненадващо е липсващото въодушевление от страна на конкуренцията относно това намерение.
Произвежданият от 1991 г. EB 110 е почти непобедим с максималната си скорост от 341 км/ч. По-бърз е само Артиоли с неговата фирма – по отношение на задлъжнялостта. Според слуховете конкурентите оказват натиск върху доставчиците, които или вдигат многократно цените, или изобщо спират доставките за Bugatti. През 1995 г. идва и краят. Днес в „синята фабрика“ има само няколко стари табелки, екрани и кофи, които служат за събиране на вода от течащия покрив. Място, което навява тъга. Затова най-накрая потегляме. С един Veyron Grand Sport Vitesse и един Chiron от родното място към актуалното седалище на Bugatti. Във френския град Молсхайм.
Като шеф на VW Фердинанд Пийх купува правата върху името на фалиралата фирма, за да може с новия Veyron тук, във Френския Елзас, близо до германската граница, да изживее всички мечти, които не успя с Golf и компания: безкомпромисен изтребител с мощност от 1001 к.с. и максимална скорост от над 400 км/ч. Представеният през 2016 г. Chiron разполага в зависимост от изпълнението дори с 1500 до 1600 к.с. и с максимално темпо от 490,8 км/ч е най-бързият сериен автомобил в Книгата на рекордите „Гинес“.
За мен в този момент рекордно е само моето любопитство. Насочвам се към ключовете като куче, на което държат кокал пред муцуната. Най-накрая историческата част приключва и стартираме. Съвсем спокойно, дори леко отегчено започва да работи на празен ход внушителният 8-литров W16 агрегат в задницата, когато преминаваме през малките кръгови из Италия.
Продължете на следващата страница
