Със Seat в лятната резиденция на боговете


9
авг.
2019

Обикалял съм почти цяла Гърция, но бях пропуснал района на Волос и по-специално планината Пелион. Оказа се много сериозен пропуск, който успях да попълня благодарение на пътуването с актуалните модели на Seat. Според гръцката митология Пелион е домът на кентаврите – същества, които са наполовина мъже, наполовина коне. От всички красиви места в Гърция Пелион е сред най-прекрасните. Това е планински полуостров, врязан в Егейско море. Планината Пелион се спуска стремглаво от своите над 1600 метра надморска височина право надолу към морския бряг, където наситенозелените хълмове потъват в нереално синьото море. Гледките в Пелион са изумителни и спират дъха, районът прави впечатление на девствен и недокоснат от комерсиалния туризъм, който сякаш е заобиколил това място. Пелион е място, където може да почивате през цялата година, под най-високия връх (1624 м надм. вис.) има дори 7 ски писти с дължина 12 километра. А от ски пистите се вижда морето! Плажове, селски туризъм, кулинарен туризъм, каране на велосипеди, гребане с кану, гмуркане, риболов – има за всеки по нещо. И е наистина странно защо Тесалийският полуостров е толкова непопулярен сред българските туристи.

Пътуването до Волос е много приятно и бързо, почти 100% магистрала, на около 500 километра от София. Благодарение на новите тунели, открити преди 2 години, разстоянието може да бъде изминато за около 5 часа. На отиване шофирах Seat Leon FR 2.0 TSI с 2-литров бензинов двигател с мощност 190 к.с. и 7-степенна DSG, и прекрасното, напълно дигитално арматурно табло. Много приятен, тих и комфортен автомобил за дълги пътувания, който ме удиви с ниския си за турбо бензинов модел разход на гориво. Въпреки високата средна скорост по магистралите при пристигането във Волос бордовият компютър показваше 6,5 л/100 км.

Волос, столицата на областта Магнисия и третото по големина пристанище в Гърция, е уютен и кипящ от живот град, пълен с млади хора – както и родното място на Язон. Знаете легендите за аргонавтите и Златното руно. Е, точно оттук са тръгнали. Волос ни посрещна с прекрасно време, много подходящо за разходка по крайбрежната алея, която е широка и осеяна с безброй заведения. На самата алея е разположено и яхтеното пристанище, където за мое учудване не видях помпозни моторни яхти, а само великолепни ветроходи, и то предимно от висок клас. Все пак това е градът на аргонавтите, нали? След като си направихме обща снимка пред църквата „Агиос Константинос“, обядвахме и се разходихме, поехме към нашата крайна цел: Цагарада. В първия момент се озадачих, когато навигацията показа, че 50-те километра ще отнемат близо час и половина, но съвсем скоро разбрах защо. Пътят се изкачваше и слизаше, катереше се в планината с толкова остри завои, че на моменти почти виждах задния номер на колата. Добрата новина е, че настилката навсякъде беше чисто нова, пътят бе прекрасен, маркиран и обезопасен.

Почти на свечеряване пристигнахме в Aglaida Apartments, което представлява отделни ниски къщи с по няколко студиа, надвиснали над морето и насочени към прекрасния залез.
Следващият ден бе посветен на кулинарен туризъм и много разходки из района. Повечето къщи в околните села напомнят на архитектурата на старите къщи във Велико Търново или Ковачевица – с дебели каменни стени и покриви от каменни плочи. И в центъра на всяко село има чинар на поне няколко века. По-специален е случаят в Цагарада. Чинарът до църквата е най-старият в Европа, на повече от 1000 години, някои дори казват 1200 години, всъщност никой не знае точно. Древното дърво хвърля сянка на целия площад и на съседната църква „Св. Параскева“.

В началото на 19 век, когато е построена с дарения от богати местни търговци на памук, майсторите получили специалното разрешение на Патриаршията да не спазят канона и за да предпазят чинара на малкия площад, църквата е насочена на юг. Това е единственият храм, който не гледа на изток. След това се разходихме до близкия плаж в Агиос Йоанис, посетихме и Дамухари, където са заснети някои сцени от филма „Мама миа“.

Продължете на следващата страница

Още по темата

Card image cap

В последния брой:

Архив >