Със Seat в лятната резиденция на боговете


9
авг.
2019

Обикалял съм почти цяла Гърция, но бях пропуснал района на Волос и по-специално планината Пелион. Оказа се много сериозен пропуск, който успях да попълня благодарение на пътуването с актуалните модели на Seat. Според гръцката митология Пелион е домът на кентаврите – същества, които са наполовина мъже, наполовина коне. От всички красиви места в Гърция Пелион е сред най-прекрасните. Това е планински полуостров, врязан в Егейско море. Планината Пелион се спуска стремглаво от своите над 1600 метра надморска височина право надолу към морския бряг, където наситенозелените хълмове потъват в нереално синьото море. Гледките в Пелион са изумителни и спират дъха, районът прави впечатление на девствен и недокоснат от комерсиалния туризъм, който сякаш е заобиколил това място. Пелион е място, където може да почивате през цялата година, под най-високия връх (1624 м надм. вис.) има дори 7 ски писти с дължина 12 километра. А от ски пистите се вижда морето! Плажове, селски туризъм, кулинарен туризъм, каране на велосипеди, гребане с кану, гмуркане, риболов – има за всеки по нещо. И е наистина странно защо Тесалийският полуостров е толкова непопулярен сред българските туристи.

Пътуването до Волос е много приятно и бързо, почти 100% магистрала, на около 500 километра от София. Благодарение на новите тунели, открити преди 2 години, разстоянието може да бъде изминато за около 5 часа. На отиване шофирах Seat Leon FR 2.0 TSI с 2-литров бензинов двигател с мощност 190 к.с. и 7-степенна DSG, и прекрасното, напълно дигитално арматурно табло. Много приятен, тих и комфортен автомобил за дълги пътувания, който ме удиви с ниския си за турбо бензинов модел разход на гориво. Въпреки високата средна скорост по магистралите при пристигането във Волос бордовият компютър показваше 6,5 л/100 км.

Волос, столицата на областта Магнисия и третото по големина пристанище в Гърция, е уютен и кипящ от живот град, пълен с млади хора – както и родното място на Язон. Знаете легендите за аргонавтите и Златното руно. Е, точно оттук са тръгнали. Волос ни посрещна с прекрасно време, много подходящо за разходка по крайбрежната алея, която е широка и осеяна с безброй заведения. На самата алея е разположено и яхтеното пристанище, където за мое учудване не видях помпозни моторни яхти, а само великолепни ветроходи, и то предимно от висок клас. Все пак това е градът на аргонавтите, нали? След като си направихме обща снимка пред църквата „Агиос Константинос“, обядвахме и се разходихме, поехме към нашата крайна цел: Цагарада. В първия момент се озадачих, когато навигацията показа, че 50-те километра ще отнемат близо час и половина, но съвсем скоро разбрах защо. Пътят се изкачваше и слизаше, катереше се в планината с толкова остри завои, че на моменти почти виждах задния номер на колата. Добрата новина е, че настилката навсякъде беше чисто нова, пътят бе прекрасен, маркиран и обезопасен.

Почти на свечеряване пристигнахме в Aglaida Apartments, което представлява отделни ниски къщи с по няколко студиа, надвиснали над морето и насочени към прекрасния залез.
Следващият ден бе посветен на кулинарен туризъм и много разходки из района. Повечето къщи в околните села напомнят на архитектурата на старите къщи във Велико Търново или Ковачевица – с дебели каменни стени и покриви от каменни плочи. И в центъра на всяко село има чинар на поне няколко века. По-специален е случаят в Цагарада. Чинарът до църквата е най-старият в Европа, на повече от 1000 години, някои дори казват 1200 години, всъщност никой не знае точно. Древното дърво хвърля сянка на целия площад и на съседната църква „Св. Параскева“.

В началото на 19 век, когато е построена с дарения от богати местни търговци на памук, майсторите получили специалното разрешение на Патриаршията да не спазят канона и за да предпазят чинара на малкия площад, църквата е насочена на юг. Това е единственият храм, който не гледа на изток. След това се разходихме до близкия плаж в Агиос Йоанис, посетихме и Дамухари, където са заснети някои сцени от филма „Мама миа“.

Продължете на следващата страница

Още по темата

Card image cap
Бесните „костенурки“ вчера и днес

16
авг.
2017

Beetle има история - дори и когато става дума за бързи екземпляри. Както се вижда от този тунингован 1302 от 1970 г. Ние ги предизвикахме да премерят сили

Card image cap
Яката баничарка!

13
апр.
2017

VW дава криле на практичното Caddy. При това какви! Със 170 к.с. и спортна DSG-трансмисия лекотоварната машина се превръща в преследвач на Scirocco

Card image cap
Колите с най-яки спойлери: Mini JCW Concept

19
февр.
2018

По-голямо налягане на притискане и по-добра позиция на пътя: това са целите на задните спойлери на автомобилите. Някои модели обаче са наистина внушителни - ще ви покажем "класация" ни

Card image cap

В последния брой:

Архив >

usedTag: