Съвети за начинаещи дрифтъри


22
авг.
2018

Дрифтът бележи бурен растеж. Мартин Монтаг от Drift United забелязва това по нарастващия брой фенове на германската дрифт сцена. AUTO BILD разговаря със създателя на Германския дрифт шампионат Drift United за първите стъпки в спорта, разходите и предизвикателствата.

AUTO BILD: С каква кола е най-добре да се започне в дрифта?

Мартин Монтаг: Принципно може и със серийна – като BMW M4. То разполага с всичко, от което човек има нужда – достатъчно мощност, задно задвижване и блокаж на диференциала. Цената обаче не е ниска. Разбира се, съществува и доста по-евтин вариант – като старо BMW E36 за под 2000 лева със заварен диференциал, което обаче няма да може да получи TÜV. Много е важно човек да прецени в кой клас иска да влезе и какъв път иска да следва при дрифта.

Усилените накрайници на Meyle

AB: Какви са възможностите при серийните автомобили?

MM: Който иска да дрифти само от време на време и да ходи с „дрифтачката“ и на работа или до магазина, трябва да се включи като „Streeto“. T.нар. Streetos идват от Япония. Всеки Streeto се движи със сериен автомобил, модифициран в рамките на допустимото от закона. Към допустимите (за Германия) доработки спадат например спортните седалки, спортните колани с ЕСЕ-одобрение, както и ролбарът. С прегледа ще имате при проблеми при наличие на хидравлична ръчна (т.нар. Fly-off). Възможно е и ъгълът на волана да бъде увеличен, но това трябва да бъде упоменато пред TÜV – максимално позволени са 40 градуса. Професионалните дрифт автомобили се „разчекват“ до 80 градуса. Освен това наред с износването на гумите човек не бива да забравя също, че натоварването върху носачите и шарните при сериен автомобил е много голямо.

AB: Какво да правим, когато не сме готови да прежалим серийния си автомобил?

MM: Има коли със задно задвижване за начинаещи. Преди японските автомобили бяха много обичани – напр. Nissan 200SX. Междувременно те станаха много търсени и скъпи. Много по-евтини са BMW Серия 3 (най-вече Е36) – там трябва да изхвърлите ненужното от интериорa, да заварите диференциала… и газ! В Германия такива автомобили нямат право да се движат по обществената пътна мрежа – и затова трябва да си осигурите ремарке и теглич за основната си кола. Ако искаш да се развиваш като професионален дрифтър, в началото далеч не е необходимо да разполагаш с много конски сили. По-важни са т.нар. Soft-Skills: т.е. как се справяте с газта, волана, налягането на гумите.

AB: Като стана дума за „професионално дрифтене“, какви коли са необходими тогава?

MM: Pro-автомобилите обикновено са с минимум 300 к.с. За дрифт-трасетата в Германия са достатъчни средно 450 „коня“, които обикновено са „изкарани“ с турбо или механичен компресор. Много по-важна от самата мощност са геометрията и настройките на окачването, така че мощността да бъде „пренесена“ върху асфалта и ъгълът на отклонение на колелата да бъде променен. Когато направите целия необходим тунинг, няма да усетите как 30 000 лева са „хвръкнали“. Проблемно става с части като шарнири, носачи и биалети, които при заводските автомобили не са предвидени за дрифт. Дрифтът представлява сериозен „стрес“ за тези части. Ето защо е важно да бъдат монтирани усилени компоненти. При нас многократно са се доказали например кормилните накрайници на Meyle от серията HD. С надеждни части пестите време, защото не се налага са правите нови настройки постоянно.

ВНИМАНИЕ! ОСНОВНОТО ПРАВИЛО ПРИ ДРИФТА Е ТОЙ ДА БЪДЕ ПРАКТИКУВАН НА БЕЗОПАСНИ МЕСТА!

Още по темата

Card image cap

В нашия годишник:

Архив >

Бюлетин