2021
Сред неизвестните до скоро имена на наши автомобилни конструктори от предвоенната епоха е и това на Станко Боянов. Въпреки че не е първият българин, създал собствен автомобил, дейността му заслужава по-специално внимание по няколко причини: той прави не един, а цяла серия автомобили и работи в особено труден политико-икономически период от преломната и непредсказуема атмосфера на Втората световна война до първите години от налагането на комунистическия режим. Най-важната и известна част от неговата биография е свързана с кариерата му на мотоциклетен състезател, която започва през 1946 г. и завършва 22 години по-късно, овенчана с многобройни успехи, призови места и престижни отличия.
Освен към мотоциклетите, Станко Боянов има огромен интерес към леките автомобили, който датира още от младежките му години. През 1943 г., когато е едва 25-годишен, той решава да изработи собственоръчно един малък спортен роудстър с 350-кубиков мотоциклетен двигател DKW. Две години по-късно същият автомобил е подобрен и оборудван с някои допълнителни елементи, като предно стъкло, фарове, обтекатели на калниците и др.
До края на 40-те години Станко Боянов прави още няколко самоделки, като всички те се задвижват от двигатели DKW. Първата от тях представлява изцяло модернизиран като дизайн вариант на автомобилите от 1943 и 1945 г., при който най-вероятно е използвана същата ходова част. Първата му версия е завършена около 1947 г., а окончателната през 1948 г., като тук е обърнато сериозно внимание на дизайна, който се придържа към следвоенната мода от края на 40-те години. Последният проект на Станко Боянов е завършен през 1950 г. и представлява триколесен открит автомобил, отново снабден с 350-кубиков двигател DKW.
Информация за тези интересни, а доскоро и напълно непознати любителски конструкции не е публикувана никъде в годините на социализма. Единствената снимка, която случайно попада в родната преса, е на един от последните автомобили на Станко Боянов от 1948 г., показан във в. “Авто мото” с десетгодишно закъснение. Доколкото е известно нито една от самоделките му не е оцеляла до наши дни, но част от фотоархива му за щастие все още се пази от неговото семейство. Благодарение на това днес можем да добием най-обща представа за дейността на един от първите наши ентусиасти, дръзнали да създадат собствен автомобил в една изолирана, безперспективна и силно подвластна на политическите сътресения епоха.
