2021
„Признавам, че идеята за Porsche дойде от Cisitalia“, споделя Фери Порше в едно интервю в средата на 80-те години. „Тогава Cisitalia правеше малки спортни коли с двигател на Fiat. Казах си: защо и ние да не направим нещо подобно с части от VW? В края на краищата, още преди войната вече бяхме разработили такъв автомобил за ралито Берлин – Рим.“
От сегашна гледна точка може да се каже, че подобно начинание в следвоенна Европа е било доста рисковано. Пораженията, нанесени от войната в чисто икономически план, са огромни и търсенето на автомобилния пазар е съсредоточено преди всичко към практичните и евтини модели. И въпреки тази неблагоприятна атмосфера, Фери Порше все пак решава да рискува и да осъществи дългогодишната си мечта за създаването на своя спортна кола. През пролетта на 1947 г. той оповестява намеренията си за изработката на спортен автомобил, изцяло базиран на ходова част от Volkswagen, който първоначално е наречен „VW-Sports“ с вътрешнозаводско обозначение „356“. Визията на младия фирмен директор е да създаде кола, която изцяло да отговаря на личните му предпочитания. Оказва се, че неговите инженери също са много ентусиазирани от тази перспектива и през февруари 1948 г. завършват първото функционално шаси, предназначено за изпитания, което е оборудвано с изцяло алуминиева спортна каросерия, тип родстър. Цялата механика на прототипа, в това число четири-цилиндровият „боксерен“ двигател, предавателната кутия, окачването и кормилното управление са напълно идентични с тези на Volkswagen. Благодарение на своята свръхниска собствена маса от 585 кг, автомобилът е способен да достигне максимална скорост от 135 км/ч, независимо че мощността на двигателя е едва 35 к.с. На 8 юни 1948 г. първата спортна кола с марката Porsche с номер 356-001, изписан на шасито, получава официална хомологация от властите на провинция Каринтия.
Производството на първите серийни модели на Porsche тип 356/2 с каросерия купе и кабриолет започва в Гмюнд през втората половина на 1948 г. Те са оборудвани с алуминиева надстройка, проектирана от главния конструктор на каросериите в Porsche, Ервин Коменда. За разлика от първия прототип, при който двигателят е централно разположен, при серийните модели той е изтеглен по-назад, за да се освободи допълнително място за малък ръчен багаж зад двете седалки. Главният инвеститор на Porsche Рупрехт фон Зенгер от Цюрих финансира изработването на малка серия, в замяна на което става официален вносител на марката в Швейцария.
В резултат от подписания договор са изработени общо 52 автомобила: 44 с каросерия купе и 8 кабриолета. При серийните варианти сложната тръбна рама, използвана при първия прототип, е заменена от стоманена кутия, върху която се монтират ръчно изработените от алуминий външни компоненти на каросерията.

На 17 септември 1948 г. между Фери Порше и ръководството на Volkswagenwerk е сключен договор за доставка на части от VW и използването на дистрибуторската мрежа на VW, което ясно показва, че Фери Порше е не само изключителен инженер, но и много способен бизнесмен и предприемач. Дори нещо повече – между Порше и генералния директор на VW Хайнрих Нордхоф е подписано споразумение, според което VW трябва да плаща лицензна такса на Porsche за всеки произведен Volkswagen, тъй като автомобилът е разработен от бащата на Фери Порше, проф. Фердинанд Порше.
Второто важно решение е основаването на фирмата Porsche-Salzburg Ges.m.b.H., като главен представител на Volkswagen в Австрия. Тези споразумения с Volkswagenwerk, който по онова време вече се утвърждава като голям и силен производител, дават нужната сигурност на Порше и неговата млада компания, особено от финансова гледна точка. Така е поставена основата за бъдещото развитие на Porsche KG като един от най-елитните производители на спортни автомобили в света.
В края на 40-те години в малката фабрика на Porsche в Гмюнд работят около 300 души в меко казано неблагоприятни условия. Липсват основни машини и материали, а тесните дървени бараки буквално се пукат по шевовете. Мястото е толкова ограничено, че работниците едвам се провират между струговете. Част от довършителните работи по надстройките са поети от някои от специализираните каросерийни фирми в Австрия и Германия като Beutler, Kastenhofer и Keibl, като известни поръчки изпълнява и чехословашката фирма Tatra. Сериозна финансова тежест се оказват транспортните и митническите разходи, свързани с доставката на части от Волфсбург. Години по-късно Фери Порше споделя, че рентабилността на производството в Гмюнд е била практически нулева. Поради недостиг на площ за разширяване на фабриката е взето решение производството на Porsche да бъде прехвърлено в Щутгарт-Цуфенхаузен, който тогава все още се намира в американската окупационна зона.
Вилата на Порше в Килсберг (градски парк в периферията на Щутгарт) се превръща във фирмен офис, а изработката на първите каросерии е възложена на специализираната фирма Reutter от Щутгарт в началото на 1950 г.