Минус 11 градуса близо до връх Матерхорн, дъхът ни замръзва, щом излезе през устата, а преди 45 години щяхме да се притесняваме, че това красиво Ghibli няма да запали. Все пак моделът е кръстен на пустинен вятър, а не на полярен въздух. Ако би го направил, то със здравото „кашляне” на своите „захранвани” от четири двукамерни карбуратора Weber осем цилиндъра и с дълбоко съжаление, тъй като на подобен расов агрегат не е препоръчително да се правят такива неща. Днес нещата са различни: кратко натискане на стартовия бутон и „Бъъъърррр”. Двигателят стартира уверено, все едно е през лятото в Ница. При потеглянето снегът скърца под гумите Pirelli Sottozero с размер 275, и всякакво съмнение, че това Maserati, което отново носи най-силното име на марката, ще изкачи 14-градусовия наклон към хотела – със същата лекота, с която първото Ghibli се движи по Променадата на англичаните на Лазурния бряг. Дали някогашното Ghibli щеше да изкачи наклона? Красиво, естествено, но като майски бръмбар по гръ
б. Дори с чувал пясък в багажника Coupé-то на Giugiaro нямаше да може да се изкачи, може би евентуално с вериги за сняг. Но Ghibli от 1969 с вериги за сняг? Единственият известен екземпляр, виждан през зимата, гние в автоморга в Калифорния (виж карето на стр. ….). Дори обикновено Ghibli от новото поколение би имало трудности в снега. Срещу доплащане обаче можете да забравите за подобен род неприятности. Maserati предлага двойно задвижване за своите лимузини, нарича го Q4, комбинира го с 3,8-литров, 6-цилиндров Twinturbo агрегат с 410 к.с. и праща своите клиенти към зимните курорти.
Дали това доставя удоволствие? Особено в режим „Sport“ вляво от лоста на автоматичната трансмисия. При него се отварят клапи в ауспуха и V6 агрегатът звучи като алпийски рог. След това поставяме окачването на „твърда” настройка, превключваме ZF-трансмисията на „M“ и всички електронни системи за безопасност на „Off“. Вече имаме състезателна лимузина с кожени седалки и атмосфера като в английски клуб. Даваме газ по здраво замръзнала отсечка. Дупките, коловозите и деформациите на пътната настилка са истинско изпитание за много раменното окачване, но сприятелилото се със задницата двойно задвижване позволява на автомобила с четири врати леки дрифтове. Изключването на ESP означава действително изключване на системата. Тогава няма да имате никакви проблеми с този вълк в овча кожа, който не отстъпва по красота на своя легендарен предшественик. Единствено завоите на 180 градуса на пистата изискват повишено внимание, тъй като тук си е чист лед. Ако съм прекалено бърз – говоря за темпо 30 – и завъртя волана, то Ghibli проявява тенденция (както всеки автомобил) към недозавиване. Бъркам в „торбата с фокусите”. При такива пасажи трябва завъртите волана, да оставите задницата да се завърти и после да не забравите да натиснете педала на газта. Всичките 550 Нм (50 процента към шпредните, 50 към задните колела) изстрелват автомобила в правилната посока. Естествено всичко това се препоръчва на затворена отсечка с много място.
Какво научих от този тест? Има много възможност за вземането на един завой. Някои от опитите ми – няма да си го спестя – не бяха успешни. Впечатляващо е обаче как тази луксозна лимузина се превръща в снежно оръдие. По изпълнения със завои, но сух път към Бройл Червиния 1,9-тонното Ghibli се движи с дрезгав крясък и отлична прецизност на окачването и управлението. Естествено при движение по сняг прецизността се губи заради неравномерната настилка. Питам автомобила, дали настроеният ъгъл на завъртане на волана е подходящ за този завой и пътят дава отговор на сензорите по цялото тяло. Човек попада в един последователен процес, с тотална концентрация, превръщане на човек и Maserati в едно, сякаш автомобилът е част от тялото. Радвам се като малко момче на снега! Оборотите отново са в диапазона на обичйното: системата за двойно задвижване с ламелен съединител е произведена от Magna-Steyr, същата като при BMW xDrive (виж карето вляво), но с характер на Maserati, тоест по-спортен. Защо Maserati изобщо предлага такова задвижване? За Щатите – тамошният пазар на Maserati го изисква. Там тенденцията е към това всички автомобили да бъдат с 4х4. С двойното задвижване Q4-Ghibli-то (както и по-големият му събрат Quattroporte Q4) осигуряват увеличаване на продажбите. Фирмата иска да продаде 50 000 автомобила през тази година – миналата бяха 20 000. Наричаме това добра мярка срещу световния спад на продажбите на италианските автомобили.
Не успяхме да открием сериозен недостатък на двойното задвижване. То тежи само 60 кг, харчи само с 0,1 л повече от версията със задно задвижване и струва 2970 евро повече. В ценовия клас от над 80 000 евро това е дребна сума.
