Не само учени и икономисти са на едно мнение: докато електрическите автомобили успеят да изместят по-голямата част от движещите се по планетата коли с ДВГ, ще трябва да изчакаме поне три десетилетия. Пропастта между доброто желание и реалностите в лицето на зарядна инфраструктура и електроснабдяване е дълбока не само в България. А в случай че заради политически разногласия Китай реши да прекъсне доставката на батерии за Европа, промяната към екологична мобилност съвсем ще зацикли. В Поднебесното царство в момента се произвеждат близо три-четвърти от акумулаторните клетки. С други думи, няма как лесно да се разделим с ДВГ. Той е алтернатива, резервен вариант и дори гаранция за националната сигурност. А зареждан с произведени по зелени технологии синтетични горива, дори безвреден.
Идеята не е нова: посредством електролиза с електрически ток водата се разгражда на кислород и водород. В химическа инсталация към водорода се добавя въглерод, получава се метанол, а от него бензин. Отделеният при изгарянето от ДВГ въглероден диоксид е вече климатично неутрален, защото предварително е изтеглен от същата тази атмосфера, която ни заобикаля. В същото време синтетичните горива спрямо фосилните са по-бедни на сажди и по-икономични като разход, тъй като имат по-високо КПД. Също така със синтетичния бензин се борави лесно, защото за разлика от чистия водород се транспортира без риск от експлозия.
Критиците на синтетичните горива обаче изтъкват близо пет пъти по-високия разход на електроенергия спрямо електромобила за едно и също изминато разстояние. Близо 70 процента от енергията при изгарянето се превръща в топлина и само 30 процента служи на самото придвижване. При елекродвигателя са цели 90 процента. Поради това електромобилите са по-доброто решение спрямо автомобили, зареждани със синтетични горива, но когато говорим за райони, където липсват достатъчно източници на зелена електроенергия и където мрежата от зарядни станции постоянно се разширява.
Ако погледнем обаче другата страна на уравнението, там където може да се произвежда достатъчно зелена енергия, например от слънцето в пустинята или от вятъра в Южна Америка, от нея могат удобно и изгодно да се генерират синтетични горива. Още повече че процесът на производство на автомобилите с ДВГ е далеч по-екологичен в сравнение с този при електромобилите с техните огромни задвижващи батерии.
Не само в България преходът към електрическата мобилност ще се случи по-бавно, в сравнение с развитите западни държави. В момента на Земята се движат 1,3 милиарда автомобила с ДВГ. Експертите очакват тази бройка да се задържи поне до 2040 година, защото едва тогава вероятно по-слаборазвитите страни в Азия и Африка ще започнат да се движат осезаемо по-често с електромобили. Ако тези огромни количества коли с ДВГ не преминат към зелени синтетични горива, амбициозните климатични цели едва ли биха могли да бъдат постигнати.
Още един аргумент в полза на запазването на наличните автомобили с ДВГ и бъдещето им зареждане със синтетичните горива е постоянно падащата цена на последните. Литър синтетичен бензин, който в момента Porsche произвежда в сътрудничество със Siemens Energy в пилотна инсталация в Патагония, струва около 16 лева в Европа. Производствените разходи са около 4 лева, включително ДДС. Цената се формира от разнородни фактори като разходите за електролиза, добиването на въглероден диоксид от атмосферата, финансирането и изграждането на инсталациите за производство. При наличие на достатъчно източници на зелена енергия, например в Чили, където вятърните генератори в 70 процента от времето се въртят на пълни обороти, цената на електроенергията може да падне под четири стотинки за киловатчас. Така енергийните разходи за производство на синтетичен бензин отиват към един лев. Добивът на въглероден диоксид от атмосферата специалистите калкулират с около 500 лева за тон. Това са около 1,20 лева за литър синтетичен бензин. Всичко това не е малко, но сметките почиват на ограничени количества. При по-сериозни обеми разходите на литър респективно ще паднат. Освен това техниката в тази област постоянно се доразвива и става все по-ефективна. Това важи в най-голяма степен за електролизата, която формира една трета от цената.
На този фон транспортът на синтетичния бензин не натежава в калкулацията, защото към днешна дата превозът на литър бензин през Атлантическия океан излиза под пет стотинки, а преди войната в Украйна дори е струвал около две стотинки. С други думи, синтетичните горива имат потенциал след време да се изравнят с цените на конвенционалните. В САЩ държавата дори обмисля данъчни облекчения за насърчаване на подобни производства. Европейската комисия също сигнализира готовност за евентуална отсрочка на забраната за автомобили с ДВГ, когато те се зареждат със синтетично гориво.
Вероятно предизвестената смърт на ДВГ е силно преувеличена.
