Симеон Симеонов: абониран за победата


10
окт.
2017

Как се чувстваш като новия шампион в HRT?

Много добре. Всъщност титлата беше решена още в миналия старт, но тук исках просто да победя, да покажа защо съм шампион и кога мога да съм бърз. След вчерашния ден, който „проспах“, не намерих своето темпо, не бях достатъчно уверен и изостанах сериозно (бел.ред. – от Денис Станчовски) – 27 сек за 30 км са наистина много. Бях решен, че в неделя ще натискам здраво – защото не съм уверен на мокро и ще трябва да превъзмогна своите предраззсъдъци, така да се каже, към опасността. Отсечка по отсечка следвах съветите на Петър Гьошев и успях да стопя разликата. На последния етап изоставането беше само 3 сек, но успях да го стопя и така спечелихме състезанието.

Имаше ли съмнение, че ще бъдеш шампион тази година – ти печелеше постоянно?

Може би, не, тъй като най-много години карам в този формат, а другите карат от тази година, имах много повече опит с колата, още повече, че Денис кара за първа година рали и няма почти никакъв опит, но всъщност той показа огромно израстване. В началото беше много назад от мен, а на това състезание се борихме за победата. Трябва да се радваме на това, защото така се изграждат пилоти – в конкуренция. Иначе се отпускаш, както направих аз. А когато се отпуснеш, другите се развиват, стават все по-бързи и когато те притеснят някъде, разбираш, че ти трябва да натиснеш също и така влизаш във форма, ставаш по-добър.

Мокрите и хлъзгави трасета около Шумен определено се оказаха предизвикателство за 18-годишния пилот

Какъв са бъдещите ти планове?

В този шампионат може би вече няма смисъл да карам, тъй като показах какво мога, станах шампион. Вероятно ще се опитам да намеря бюджет за по-мощна кола. Нормално от най-ниския клас да отидеш в по-високия, след като караш три години. Надявам се да намеря финанси и да се боря в RC4, където има голяма конкуренция.

Какво беше най-важното нещо, което научи след 3 години в HRT?

Че ралито не трябва да бъде подценявано – трябва да бъдеш бърз още от първата отсечка, от първия километър, тъй като в повечето от състезания изоставах в първия ден и трябваше да наваксвам загубеното във втория. А това е много по-трудно, ако караш с добро темпо в първия и втория ден без да рискуваш, състезанието е много по-лесно. На „Стари столици“ във втория ден аз трябваше да рискувам, макар че не създадох опасни ситуации.

Труден ли ти беше преходът от картинга към рали спорта?

Всеки казва, че от картинг към кола е много лесно. Аз обаче съм на мнение, че от картинг към кола с предно задвижване е много трудно, тъй като се карат по коренно различен начин. Това ми пречеше много през първата и втората година, в опасни ситуации инстиктът от картинга ми пречеше. Тази година обаче карах доста на сняг, за да изкореня този инстинкт и да свикна с колата, с новия начин на поведение. Именно подготовката на сняг ми помогна най-много през сезон 2017.

Има ли някой от миналогодишните пилоти, който ти липсва?

Разбира се, щях много да се радвам, ако Гришата (бел.ред. – Григор Григоров) и Христо Геров караха, те правиха страхотни битки и бяха невероятни конкуренти. Аз се опитвах да ги доближа, успявах на някои отсечки, но не навсякъде, може би, ако имах една година по-рано тренировки на сняг, щях още от миналата година да се боря с тях, но просто такива бяха обстоятелствата, нямаше как да стане.

Имаш ли пилот, на когото подражаваш?

Чак да подражавам не, но симпатизирам на Тиери Нювил. От началото на кариерата си във WRC не е с най-бързия автомобил, тепърва тази година е в кола, която е конкурент на другите, но успява да се бори, да е достоен конкурент на другите. Прави много грешки, подобно на мен, това показва, че е млад, но се надявам и двамата да се развиваме.

Симеон Симеонов (отдясно) разчиташе на добър навигатор в лицето на Йордан Йорданов

Още по темата

Card image cap

В нашия годишник:

Архив >

Бюлетин