2016
КОГАТО СЛЪНЦЕТО залезе в морето, на сивия площад до брега на Ишиномаки не се стъмва, а става съвсем светло, шарено и шумно. 200 двигателя биват стартирани, водачите се протягат към дългите лайстни с бутони в кокпита и включват всеки превключвател и всяка лампичка. Оборотите на празен ход достигат до 2000, изкуствените светлини харчат ток въпреки модерната LED техника. Лекият бриз от океана раздухва тежката миризма на изгорели газове от дизеловите двигатели.
Блестящите хромирани камиони изглеждат невероятно – като от научнофантастичен филм. В тъмнината някои приличат на космически кораби от далечни галактики.
Със сивия си оверал Терухико Ито, който управлява един от камионите, прилича на астронавт. Mitsubishi Fuso, 355 к.с., но марката и моделът не се виждат – скрити са от светлинната маска. От понеделник до петък 38-годишният мъж развозва пясък и чакъл, преминава през кални пътища, бори се със задръстванията – въпреки снега, дъжда и леда. Само в неделя господин Ито „облича“ на своя „приятел“ неделен костюм, скроен от няколко хиляди лампички и хромирани елементи. „Никога не бих го продал“, казва Ито. Заедно с други водачи на украсени камиони Decotora той е основал общност. Подобни клубове има в цяла Япония, като през уикендите някой от тях винаги организира среща на някое място в Страната на изгряващото слънце.
Идеята за украсените със светлини камиони се заражда през 70-те години. Тогава на екраните се появява десетсерийната екшън комедия с името „Тораку Яро“ („Момчетата с товарните камиони“), в която млад мъж осветява със светещия си камион цяла Япония. Първите последователи на сериала са водачите на камиони, транспортиращи риба. За разлика от днес по онова време няма нито специални работилници за Decotora, нито готови елементи за допълнително оборудване. Всичко се е правело на ръка! От филма е и камионът на Хироши Езуре, който е тунингован от 1977 до 1979 г. – истинска звезда! Нищо чудно, че това Mitsubishi Fuso привлича като магнит посетителите на фестивала в Ишиномаки – въпреки че тази вечер са пристигнали още десетки впечатляващи модели. Например десетгодишната Mazda Titan на Тадаши Мурата. 47-годишният мъж е дошъл на брега заедно с дъщеря си Мисато (25), като в унисон със събитието и двамата носят якета от фосфоресцираща материя, а страничните части на тяхното возило са декорирани с манга мотиви (японски комикси). Някой неизвестен творец е работил в продължение на дни, за да могат сега хората да бъдат впечатлени. „Посещаваме десет срещи в годината. Най-малко“, казват двамата. „Камионът е вторият ми дом“, обяснява Коичи Дои, който седи зад волана по дванадесет часа дневно, разнасяйки риба по пазарите. Месечният му пробег е 10 000 километра.
В кабината на камиона има полилеи, седалките са тапицирани лично от Дои с кожи. Малък оазис насред камиона – всичко му е струвало около 2500 евро. С украсения си със светлини камион той посещава четири срещи годишно, докато Тецуро Коджими може да бъде видян на поне двадесет всяка година. Неговото Mitsubishi Canter вече е пенсионирано, „за мен това е само хоби“, казва 50-годишният мъж. Преди 2 години купил возилото като употребявано и оттогава е инвестирал над 11 000 евро в хром и светлини. Сортирани фино по размерите си, камионите започват да изпълват площада. Големи, малки и т.н. В Япония цари ред във всяко едно отношение. Отстрани до спектакъла се продават наденички на грил, сладка лимонада и големи лепенки.
На една сцена водещ представя поредния камион, но тук не става дума за класиране и победи. Важното е да те видят и ти да видиш. В това море от цветове и светлини личи сериозно изкуство – колкото по-екстремно, толкова по-добре. Като например тигровият камион на Тецуро Коджими. Дивият хищник краси вратите на камиона, а зад тях се крие малък хол, в който 50-годишният мъж може да пренощува. Тази вечер обаче Коджими се връща у дома, тъй като на следващия ден е на работа. Към 20 часа светлините на украсените камиони до брега на океана образуват една светеща ивица, а после керванът бавно се ориентира в посока магистралата, като накрая ще се разпръсне из цялата страна.