2016
Джоди Банкс в изрязани тюркоазени бикини, а зад нея мъж с каубойска шапка се къпе в разположена навън вана. Зад него е паркиран вдигнат „на кокили“ пикап GMC Sierra. Сетихте ли се за тази картинка? Да, става дума за Колт. През 1986 г. подобни сцени караха 19-годишното ми сърце да забие учестено – особено когато видех емблематичната за филма кола. В сериала Лий Мейърс играеше носещия каубойска шапка ловец на глави и каскадьор Сийвърс. По закон пикапът „летеше“ минимум два пъти във всеки епизод. И всъщност той ми беше много по-интересен от Колт с каубойската шапка. Чарът на автомобила и формите на Джоди бяха завладяли съзнанието ми. През деня бях обикновен чирак без пукната пара, а нощем се пренасях в Калифорния, в света на чудовищните камиони, и заставах във ваната (навън!) с чаша уиски в ръка. Жестокоооо! Но за съжаление – само в мечтите ми…
Нека се пренесем в реалността! А днес тя се нарича AUTO BILD. Разполагам с бюджет от 3000 евро, мотивирани помощници и задача от шефа: направи история от това, което те е въодушевявало през 1986 г. Yes, Sir! Тоест – пикап с офроуд гуми, които често увисваха във въздуха. Но да занимавам хората с 6-метров камион с V8-двигател и работен обем колкото салон по физкултура през 2016 г. не е много коректно. Всичко трябва да бъде по-малко, по-икономично и по-скромно – другото е минало. А и няма как да купя мечтата си с 3000 евро – трябва да я създам сам. Затова инвестирам четири седмици труд, използвам АТV Kawasaki за база, както и много ламарина и профили за каросерията и цяла дузина велосипедни части… за да направя Bigfoot в мащаб 1:3.
Мога да ви уверя, че ние създадохме най-малкия 2-местен 1-цилиндров чудовищен камион с ламиниран товарен отсек в света. При това го проектирахме от ниво бял лист! Установихме, че не можем просто да заменим калниците на четириколката с каросерия на пикап. Самата четириколка обаче се оказа идеалната база за разработката – най-вече заради стабилното окачване на машина за мотокрос. Отзад има централен амортисьор, а отпред окачването е независимо. Към мотоциклетния двигател е свързана верига, задвижваща задната ос – на която няма диференциал. А това означава максимално сцепление във всяка ситуация извън пътя. Основният недостатък е, че шофьорът се чувства като на мотоциклет, защото е възседнал резервоара, който се намира между краката му. Ние обаче искахме да се чувстваме като в истински автомобил. Краката ни трябваше не да стъпват на земята, а да бъдат леко опънати напред. Да въртим волан и да сядаме един до друг, а не един зад друг. Решението: седалките се изнасят странично до рамата на ATV-то, удължаване на конзолата на управлението наляво, както и на педалите за газта и спирачката позволяват съответната ниска позиция на седене. За да направим възможно влизането в количката, трябваше да разработим специален механизъм. Както при драгстер, цялата каросерия отива напред и високо, което осигурява достатъчно място, за да можем да стигнем до седалчиците с мека тапицерия.
Но стига с теорията. Как ли се държи „огнената“ машинка? Така, както и изглежда! Грубо, с неподправено истинско усещане и директен контакт с механиката. Нашата рожба е изненадващо пъргава, неочаквано маневрена и с истински динамичен характер. Само предните спирачки функционират, а заради високия център на тежестта пикапът често „вдига краче“ в завоите. Ние тестваме машината в Полето на Светия дух в Хамбург, където има достатъчно място и няма органи на реда, които да ни пречат. Защото шансът машината да получи регистрация е голям, колкото и този за среща с Хетър Томас (която играеше и в сериала „Мис Бикини“). До ухото ми бръмчи 4-тактовият мотор, а работата с верижното кормилно управление е като фитнес за ръцете. 30 км/ч се чувстват като 300, а 1-цилиндровият мотор е толкова шумен, че се чудите дали има 20 или 200 к.с. Минувачите ни зазяпват, телевизионният редактор Себ Вархим и фотографът Мартин Майнерс не престават да се хилят. Може би изглеждам комично? Все ми е тая – чувствам се big! Като Колт през 1986 г.
Какво ли прави Джоди?