2024
Проведено в Канада проучване разкрива, че хората, които обичат шумните автомобили, притежават съмнителни черти на характера…
Докато разхожда кучето си, Джули Айткен Шермър бива осенена от идеята за интересно изследване.
Защо хората тунинговат автомобилите си (напр. с поставянето на нова генерация), за да вдигат колкото се може повече шум? Шермър е професор в Западния университет в Лондон, Онтарио в Канада. Тя редовно се плаши от гръмогласните коли, чиито собственици постоянно карат ауспусите им да припукват.
„Виждам как животните бягат по дърветата, а катерици лягат на земята. Тогава си помислих „Що за човек би искал да вдига такъв шум?“ И като типичен академик проведох задълбочено търсене и не открих нищо“, казва тя пред CBC.
Тогава решава да проведе собствено проучване, в което анкетира 529 студенти по икономика.
Първо, тя пита участниците дали харесват шумни автомобили и дали биха модифицирали собствените си коли, за да ги направят по-шумни. Включен е и кратък тест за самоличността на участниците, който има за цел да откриe четири тъмни черти на характера: нарцисизъм, садизъм, психопатия и макиавелизъм.
Шермър била изненадана от резултатите, защото предполагала, че има ясна връзка между нарцисизма и афинитета към шумни автомобили. Звучи логично – шумните автомобили би следвало да се харесват на хора, които обичат да бъдат център на внимание и да привличат погледи върху себе си.
Връзката със садизма и психопатията
Но вместо това Шермер открива по-тясна връзка между садизма и психопатията, от една страна, и тези, „които искат да модифицират ауспусите си, които се чувстват по-свързани с автомобила си и които смятат, че шумните автомобили са наистина готини“, казва професорът пред CBC.
„Изглежда това е безчувственото пренебрежение към чувствата на другите хора и техните реакции“, коментира Шермър. „Това е психопатията, която излиза наяве и те вероятно изпитват удоволствие от това да гледат как хората се стряскат.“
Трябва да подчертаем, че изследването е ограничено до млади студенти, завършили бизнес обучение в същия университет, което означава, че значимостта на резултатите му със сигурност може да се определи като твърде ограничена.
