Ретроспекция: Автомобилен салон София 2004

Какво написа AUTO BILD България преди 20 години

Размерът все пак има значение

Много от редовните читатели вероятно си спомнят, че заглавието на статията за миналогодишния софийски автосалон твърдеше, че размерът няма значение, когато качеството е на ниво. Междувременно обаче пазарът на нови автомобили в България расте като гъба след пролетен дъжд, а нарастващият му размер по отношение на количеството променя доста от нещата към по-добро и в качествено отношение.

Освен всичко останало, неотчитането на нарасна­лия чисто физически раз­мер на изложението в меж­дународния изложбен център в София би било твърде неуважително към организаторите – тазго­дишното издание се бе раз­простряло на рекордната площ от 12 816 квадратни метра, като всеки годен за изложбени цели квадратен милиметър от залите и от­критото пространство бе оползотворен без остатък…

Но да се върнем на па­зара и неговото отражение върху оптимистичните на­строения и усилия на изло­жителите да покажат пред българска публика най-но­вото и най-доброто от про­дукцията на световното ав­томобилостроене. Докато в края на миналата година Съюзът на вносителите на автомобили в Българи едва успяваше да не изпадне в неудържима еуфория от поредното нарастване в продажбите и достигане на фантастичното само до преди една-две години число 17 220, постигнатитият през тази пролет резултат и най-вече надеждите за остатъка от годината окончателно взривиха еуфорията. Данните от официалната статистика на Съюза сочат общ брой на продажби­те от януари до март, възли­защ на 8101 екземпляра, с което мечтите за прекрач­ване на магическата грани­ца от 20 000 в края на 2004 г. придобиват доста реални очертания. Разбира се, сред хората в бранша има и скептици, има и такива, които все още не могат да по­вярват, че след продължи­телната суша на автомо­билния пазар нещата тръгват с ускорени темпо­ве, но показаното на „Со­фия 2004” бе в състояние да опровергае и най-черногледия скептик.

Въпросът дали броят на премиерите е около 50 или около 100 в зависимост от това какво трябва да се счи­та за премиера и какво не, определено не е най-важно­то. Много по-важно е това, че новите, непоказвани до момента у нас модели по щандовете на изложителите определено бяха повече на брой от това, което българ­ският автолюбител вече беше виждал. Това е голяма и безкрайно значима промя­на в една държава, по улиците на която от години се движат предимно возила, които някой вече е ползвал…

Няма да кажем нищо ново с констатацията, че благодарение на успокои­лата се финансова обста­новка в държавата, благо­дарение на плахия еврооптимизъм и на възраждащия се с бурни темпове след ка­тастрофалните събития в средата на 90-те афинитет на банковата система да отпуска потребителски кредити и да финансира лизингови схеми, българинът получи възможност да развърже кесията и да от­прави поглед по-далеч от плацовете с употребявани автомобили. Истински но­вото в последно време е това, че под шапката на на­шенеца започват да пробля­сват прозрения, които го приближават до Европа много по-бързо от скорост­та на отварянето и затваря­нето на преговорните гла­ви в Брюксел. Явна е тен­денцията към остър завой в мисленето, към оценка на фактори като екологичност, модерни способи за намаляване на разхода на гориво, активна и пасивна безопасност, овехтяване, остатъчна стойност при препродажба и прочие неща, които доскоро из­глеждаха напълно имаги­нерно за потящия се зад во­лана на „двойка“ трета ръка български автомоби­лист.

Трудно е да се каже кога тази промяна в потре­бителското мислене ще съвпадне с адекватните възможности за потреби­телско търсене (по всяка вероятност не толкова ско­ро, колкото на всички нас ни се иска), но ако погледнем малко по-философски на нещата и се опрем на постулатите за битието и съзнанието, следва да гледаме с оптимизъм на очаквания от всички просперитет – най-малкото поради обстоятелството, че има се­риозни шансове той да попадне в плодородната почвa на едно променено в пра­вилна посока мислене.

Факт е, че се полагат реални усилия този завой в мисленето да бъде поощряван, а едно от доказателствата в тази насока е именно автосалон „София 2004“. Само фирмите-вносителки могат да кажат с точност какви усилия и средства им е струвало да докарат в София най-новата продукция на представяните от тях фирми, но съдейки по вида на повечето от щандовете, по които друг тип продукция просто липсваше, усилията и средствата вероятно се оценяват като перспективно вложение. Нещо повече – очевидна е тенденцията към формиране на остра конку­ренция, която идва като мехлем за душата на изтер­зания от монополен гнет и извиване на ръце потреби­тел. Налице е и формиране­то на „шарен пазар“, в кой­то предлагането постепен­но покрива целия диапазон от вероятното и не толкова вероятно търсене, а при някои от представителите на водещите автомобилни марки се забелязва и отявленото желание за демонст­рация на продукти, отразя­ващи се благотворно не толкова на продажбените статистики, колкото на имиджа на съответната марка в очите на потенци­алния клиент.

В последната насока мо­гат да бъдат приведени не­малко примери сред експо­натите, красящи щандовете на Международния излож­бен център, но преобладава­щата част от изложението бе заета от новите предло­жения на автомобилната ин­дустрия в малкия, компак­тен и среден клас, очерта­вайки поредната, може би най-радваща от всички тенденция – в потвърждение на наблюдаваното и в статис­тиките на продажбите на СВАБ развитие, български­ят автомобилист трайно се насочва именно към тези сегменти на пазара, запри­личвайки именно на това, на което се очаква да заприли­ча в „светлото бъдеще“ – на средностатистически евро­пеец от южната част на кон­тинента. Имайки предвид факта, че навсякъде по све­та купуването на семееен автомобил винаги е била, а вероятно ще остане и в бъдеще втората по значи­мост инвестиция след покупката на собствено жили­ще, тази тенденция би мог­ла предпазливо да се оцени и като наченка на формира­не на загубената в начало­то на прехода и безплодно търсена оттогава категория на „средната класа“. За ко­ято пък умните глави са ка­зали, че формира гръбнака на едно общество, което е толкова силно и жизнено, колкото по-многобройна и жизнена е средната про­слойка на същото. Тоест, размерът все пак е от зна­чение…