2017
ГЕРД ХАБЕРМАН си е подготвил домашните работи и е готов за училище. Училищният му автобус е на стартовата линия, пред нея има четвърт миля асфалт, а след това е финалът. Шофьорът на автобуса Хаберман се е стегнал здраво с коланите за седалката си (как не го боли), притваря очи и три пъти вдишва и издишва силно. Това, което следва, е изключително бързо, внушително и брутално, прекалено опасно, за да може да си позволи и най-малката грешка. Човекът го прави от години, но въпреки това действието не се е превърнало в рутина. „Потеглям“, казва тихо той. И дава газ.
Давай, ракето! – пътуването приключва, преди да сте си написали домашните
Ние биваме катапултирани в посока хоризонта. И преди да установя какво искам да направя – да се смея, да крещя или да плача – двата парашута ни спират. Прилича малко на първото сексуално изживяване: вълнуващо, но твърде кратко. Летището във Вилхелмсхафен, директно до залива Яде. Тук веднъж годишно се срещат фенове на контролираното ускорение за състезание по драг Яде. От тунинговани малки коли до чудовища с много конски сили – на старта може да бъдат видени всякакви машини, които се изстрелват като ракети.
Мечтаната професия на шофьор на автобус? Няма шумни деца, времето за изчакване е кратко, но работното място не е особено удобно
Това важи абсолютно буквално за жълто-черния американски училищен автобус на Герд Хаберман (56): тежащият 1250 килограма модел – имитация на автобус, е задвижван от разполагащ с 25 000 к.с. реактивен двигател. За 2 секунди стигна до 100 км/ч. По тази причина училищният автобус стартира в свой собствен клас – нито едно друго возило тук не разполага с подобна мощност. Докато се преобличам – огнеупорен гащеризон, специална яка, каска – шофьорът на автобуса проверява как е положението: равна ли е отсечката? Каква е настилката на старта, каква е температурата на въздуха. Причината е, че реактивният двигател не трябва никога да е прекалено загрят или прекалено студен. „Необходим е тънък усет“, казва Герд. Той тъкмо е задействал с няколко издърпвания на лоста форсажната камера.
Репортерът Роланд Контни научи какво е да се возиш в драг автомобил
Зад возилото се сипят огън и пушек. Всичко това е част от шоуто – така твърди Герд. Аз съм седнал до него и едва успявам да дишам. Дрънчи, трещи, горещо е и е тясно – и след това се изстрелваме. Досега не съм имал преживяване с такова ускорение. Не ми се е случвало и в спортни автомобили. Тук няма задвижваща ос, а автомобилът бива изтласкван отзад – ракетният автобус бива катапултиран със сила от 22 килонютона. Хаберман е купил училищния автобус през 2013 г. в Щатите и е работил по него в продължение на три години.
Тук няма място за ученици: в пътническата клетка е разположен реактивният двигател
Заедно с турбината Westinghouse, която за 402 метра харчи близо 200 литра керосин. „Единственият професионален драг пилот в Германия“ наричат мъжа от провинция Хесен. Така то се превръща в звездата на уикенда сред 8000-те зрители. Да вдигнеш за миг 300 км/ч – за това днес тук мечтаят не само учениците по трибуните. С този автобус последните никога няма да закъснеят за първия учебен час – стига училището да не е по-далеч от 500 метра… След като возилото спре, Хаберман завърта волана и автобусът бива изтеглен обратно в бокса. Представлението трае само няколко секунди, но утре също е ден. Един от екипа на Герд обобщава живота на драг пилота: „Hurry up and wait.“ Всички бързат, за да приключат с приготовленията – и след това всички чакат ускорението, което трае няколко секунди. Времето между тези два процеса е едно голямо междучасие.
Какво да правим, ако се запали? Дърпате тази ръчка и чакате следващия автобус
Кратко обсъждане: Герд Хаберман (вдясно) проверява всичко по списък, а репортерът Роланд Контни гледа малко скептично
Реактивният двигател на училищния автобус е бил част от лодката, поставила през 1978 г. рекорда за скорост по вода (511 км/ч)
