2016
Toyota иска да спечели сърцата на по-младите с автомобил, който се отличава от масата – или „SUV-купе, което дефинира по нов начин представата за кросоувър“, както пише в официалното прессъобщение за модела. Казано на по-разбираем език, със своите издути калници и спускащата се линия на покрива C-HR напомня на Nissan Juke, но е с 21 см по-дълъг, като с дължината си от 4,35 м се доближава по-скоро до Qashqai – без да се взима толкова на сериозно.
Дръжките на задните врати са скрити в С-колоната, а отзад има прилично място. Но: за по-високите пасажери качването през тесните отвори на вратите може да се окаже малко трудно, а видимостта навън е ограничена заради малките прозорци и широката С-колона. Да погледнем под капака. Дизел? Не, в С-HR се зарежда бензин. 1,2-литровият турбодвигател развива 115 к.с. и е комбиниран с 6-степенна трансмисия – тази версия излиза минимум 38 990 лева. От Toyota обаче очакват 75% от поръчаните автомобили да бъдат със задвижването на новия Prius – т.е. хибридна система от 1,8-литров бензинов мотор и електродвигател със системна мощност 122 к.с. За подобно изпълнение ще трябва да отделите поне 47 490 лв. – с близо 6000 лева по-малко, отколкото за Prius.
Роден за градската джунгла
Качваме се и потегляме. Хибридната версия трябва да се задоволява с 3,8 л на 100 км – което се равнява на 86 г/км СО2. Заводските данни обаче са далеч от реалността – при нашия тест по 155-километровия ни изпитателен маршрут Prius харчеше с 42% повече – т.е. 4,7 вместо 3,8 л. Готови сме да се хванем на бас, че и С-HR няма да изпълни обещанията си за икономия. В града, където трафикът се движи бавно, на C-HR няма да му се налага да ускорява бързо. Именно тук е силата на хибрида и точно тук той е най-екологичен. При натискането на газта веднага усещаме ефекта на безстепенния автоматик – сякаш между трансмисията и двигателя има дъвка. Двигателят реагира със закъснение на командите с педала на газта. Благодарение на ниския център на тежестта обаче C-HR се държи много спортно при атакуване на завоите.
