Основният вдъхновител за създаването на Ford Mustang, Лий Антъни Якока, който в началото на 60-те години е генерален мениджър на дивизията Ford и вицепрезидент на компанията, си представя бъдещия бестселър преди всичко като семеен автомобил, което означава, че той трябва да има четири напълно функционални места, с много по-добро разположение на задната седалка, отколкото при класическата конфигурация „две плюс две“. Освен това той не трябва да е насочен към строго определен пазарен сегмент, а към по-широка категория клиенти, които търсят комбинация от лукс, практичност, статус и спортен имидж на достъпна цена.
Конструктивната разработка на Mustang е поверена на главния инженер на Ford Motor Company Джак Прендергаст под прякото ръководство на Ханс Матиас, главен инженер на дивизията Ford. Предното окачване, което е взето директно от Ford Falcon, се състои от горен U-образен напречен носач, долен тръбовиден носач, стабилизираща щанга и спирална пружина, която обхваща телескопичния амортисьор. Както може да се очаква обаче в своя автентичен вид то е доста „отпуснато“ и затова ранните версии на Mustang се предлагат със специален пакет опции, който се състои от такива полезни елементи като по-твърди пружини, специални амортисьори, стабилизираща щанга с по-голям диаметър, нови гуми 6,50 x 14 (вместо 6,50 x 13), спортни джанти и по-чувствителен волан (със съотношение 16 към едно, вместо 20 към едно), което значи. че ако стандартният волан изисква 4,5 пълни оборота за завъртане от край до край, то при Mustang те са редуцирани до 3,5 (въпреки че за състезателен автомобил нормалните обороти са не повече от 2,5).
В окачването няма нищо необичайно – стандартно, независимо отпред и зависимо с надлъжни полуелиптични листови ресори отзад. По отношение на междуосието, следата и общата дължина, размерите на Mustang са почти идентични с тези на Ford Falcon. Линията на покрива е с около три инча по-ниска, а ширината е с три инча по-малка, което значи че челното съпротивление на Mustang от 19,4 кв. фута е пропорционално по-малко от това на Falcon, което е 21,6 кв. фута.
Разпределението на теглото между предната и задната ос (56 към 44 % с пълен резервоар) не може да бъде променено много, а общото тегло не може да бъде намалено повече от 5%. Ето защо най-ексклузивните и състезателните версии на Mustang са чувствително видоизменени в сравнение с цивилното изпълнение, което е с неподходящо окачване и слаби спирачки.
Първото поколение на Mustang е обозначено като 64 ½, тъй като дебютира през април 1964 г., тоест в средата на моделната година, докато по традиция новите коли на американския пазар за съответната година винаги се представят през есента на предходната. Първоначално се предлагат версии с каросерия купе (включително и с винилово покритие) и кабриолет, а през август 1964 г., когато е лансирана обновената гама на Mustang за 1965 г., към тях се присъединява и трети вариант с каросерия фастбек. Всички те могат да бъдат оборудвани както с 6-цилиндров редови двигател с работен обем 170 куб. инча, така и с „икономичен“ Windsor V8 от 260 куб. инча, който се предлага с двукамерен карбуратор, а също и с две по-мощни разновидности на Windsor V8 от 289 куб. инча с четирикамерен карбуратор, с по-ниска и с по-висока степен на сгъстяване.
Продължете на следващата страница
