2022
В ранните години на автомобилния спорт състезателните модели почти по нищо не се различават от серийните. Тогавашните надпревари с бензинови коли по-скоро имат за цел изпробването на нови конструкции при трудни пътни условия и разбира се привличането на нови клиенти към изделията на съответния производител. Спортните успехи от зората на автомобилизма са потвърждение не толкова на динамичния потенциал на един автомобил, колкото на неговата качествена изработка и надеждност.
Най-ранните опити за създаване на истински състезателен автомобил датират от самия край на XIX век, а сред първите поддръжници на тази идея са и синовете на Карл Бенц.
Предисторията на техния проект започва през 1897 г., когато Бенц разработва авангарден за времето си двигател със срещуположно поставяне на двата цилиндъра, който е наречен от съвременниците си “контра двигател”. Той е създаден в специалната база за експериментиране с нови технологии, открита от фирмата година по-рано в Манхайм. “Контра двигателят” на Карл Бенц на практика е първият “боксер” в света, който благодарение на своята практичност и функционалност намира широко приложение в най-различни типове бензинови коли, произвеждани в зората на ХХ век.
От 1898 г. серийните версии на този агрегат започват да се внедряват в различни модели пътнически и товарни автомобили. Някои от първите немски автобуси също са снабдени с 4,2-литров вариант на този мотор. На негова база са разработени още две разновидности от 1,7 литра (5 к.с.) и 2,7 литра (8 к.с.), чиито пазарен дебют е през 1899 г. в леките автомобили Benz Dos-a-Dos (от френски “гръб в гръб”, тоест пътниците на втория ред седалки пътуват с гръб към движението). През същата година моделът е представен в още две изпълнения, първото от които е наречено Benz Mylord и е с три реда седалки, обърнати по посока на движението, а второто – Benz Phaeton, при който третият ред е обърнат. Двигателят от 5 к. с. (2690 куб. см) се произвежда без значителни изменения в продължение на няколко години, но на базата на по-големия агрегат от 8 к. с. са “клонирани” три по-мощни версии от 9 к. с. през 1900 г., от 10 к. с. през 1901 г. и от 12 к.с. през 1902 г. През същата 1902 г. мощността на най-малкия сериен агрегат от 1710 куб. см е повишена на 9 к.с. Последните две модификации на боксерния двигател са внедрени в производство при моделите Benz Tonneau и Phaeton, чийто работен обем е съответно 2940 куб. см (15 к. с.) и 3720 куб. см (20 к. с.).

Тази динамична инженерна еволюция, базирана на двуцилиндровия боксер, която продължава само няколко години, довежда и до създаването на първия двигател Benz, предназначен за състезания. Първият във фирмената история модел, специално конструиран за спортни цели, е Benz 8 hp, изработен през 1899 г. През същата година един от немските дилъри на марката и запален автомобилист Фриц Хелд участва с такъв автомобил в състезанието Франкфурт – Кьолн с дължина на трасето 193,2 км.
Той финишира пръв, постигайки средна скорост от 22,5 км/ч, за което е награден със златен медал, а второто място е заето от Емил Граф, който се състезава с аналогичен модел на Benz. По-късно същата година Хелд се включва и в надпреварата Инсбрук – Мюнхен, където обаче трябва да се примири с второто място, въпреки че мощността на неговия Benz е увеличена до 12 к. с. Скоро след това Хелд и Рихард Бенц успяват да финишират с най-добро време в скоростното надбягване между Берлин и Лайпциг. Трябва да се отбележи, че въпреки ясно изявените си спортни претенции, компановката на първия състезателен Benz все още е подвластна на консервативните възгледи от края на XIX век. Правоъгълната тръбна рама е позиционирана твърде високо, двигателят е монтиран под седалката, а вертикалната кормилна колона е поставена по средата, така че навигаторът спокойно може да поеме управлението на автомобила, без да става от мястото си.

През 1900 г. е изработен следващият състезателен автомобил на Benz, който до голяма степен е базиран на своя успешен предшественик. В този случай обаче мощността на двуцилиндровия “боксер” е увеличена до 16 к.с., инсталирани са система за централно смазване, водна помпа и нова трансмисия с четири предни и една задна скорост. Теглото му е 1150 кг, а цената му е определена на 15 000 райхс марки. Неговата първа изява е по време на планинското рали, проведено през същата година по маршрут Айзенах – Оберхоф – Майнинген – Айзенах с обща дължина 136 км. Пилот на автомобила е Фриц Скарисбрик, който се класира втори.
Последният еволюционен стадий на двуцилиндровите “контра-двигатели” на Benz е един състезателен автомобил Benz от 20 к.с., създаден към края на 1900 г. За разлика от предишните две разработки, неговият агрегат, проектиран от Георг Диел, представлява компилация от два двуцилиндрови двигателя с общ обем 5440 куб.см. Това е и първият модел на фирмата Benz с наклонена, а не вертикална кормилна колона. С този автомобил Матиас Бендер печели международната надпревара във Франкфурт, проведена на 29 юли 1900 г., като успява да преодолее затвореното 48-километрово трасе със средна скорост 47,5 км/ч. Непосредствено след него успява да се класира Фриц Скарисбрик със същия тип автомобил, но с оригиналния двуцилиндров двигател от 16 к.с. Одисеята на бенцовите боксери приключва през 1902 г., когато фирмата решава да се ориентира към производството на по-конвенционални редови двигатели. Създаденият от Карл Бенц “контра двигател” обаче ще бъде запомнен с големите си заслуги за реализирането на първите спортни успехи на компанията Benz преди повече от 120 години.