2024
Електрификацията на автомобилния транспорт у нас не започва с „Балканкар“. От откритите до момента публикации става ясно, че електрическите превозни средства са познати в България още в края на XIX век. Това става ясно от първата българска книга за автомобилна история – „25-годишен юбилей на първите автомобилисти и шофьори“ от 1937 година, където се уточнява, че „още през 1889 година в България бил дошъл електрически автомобил“.
В края на 1905 година в списание „Железопътен сборник“ е поместена аналитичната статия „Автомобилът“, в която той е описан като необходимо допълнение към железопътния транспорт и именно на него „е представено да довърши революцията, започната от железницата.“ В тази публикация е направено и едно учудващо актуално от сегашна гледна точка предсказание за бъдещето на електромобилите: „Както при железницата, така и при автомобила най-коренната революция в техниката и в работоспособността се очаква да се постигне чрез приложение на електричеството.“
През 1912 година това започва да се потвърждава и от самата практика, благодарение на „Командитно дружество Джебаров & Сие“. По същото време то започва да продава различни марки автомобили, като заедно с това се ангажира с интересната инициатива „да пуща в движение в пияцата обикновени и електрически автомобили“,тоест да се занимава с таксиметрови превози, извършваниот екологичночисти превозни средства.
Темата за електромобилите е подробно засегната и в първата българска автомобилна книга „Автомобил. Пълно и подробно ръководство“, издадена през 1914 година. Там се уточнява, че „Автомобилите с електрически мотори, поради неудобствата, които представляват, са сравнително малко разпространени. У нас почти не са в употребление, но понеже все пак се срещат такива, то ще кажем само няколко думи по тях.“ Освен потвърждението, че през този период в България вече се движат електромобили, в книгата са засегнати и други интересни въпроси. Например това, че освен класическите електромобили, съществуват и така наречените „смесени автомобили, които употребляват ту само мотор с вътрешно горение, ту мотор с вътрешно горение подпомогнат от енергията, доставена от една батерия“, тоест имат хибридно задвижване.
Вносът на електромобили продължава и в междувоенния период, когато германската компания Siemens предлага на нашия пазар малки товарни електромобили, част от които се рекламират и в специализираната преса през 1931 година.
В края на 30-те години столичната Дирекция на трамваите и осветлението също купува един електромобил, оборудван със стълба, който е предназначен за поддръжка на трамвайната мрежа. През този период интересът към превозните средства с електродвигатели нараства и от страна на някои наши конструктори. Така например в годините на Втората световна война, поради ограничените продажби на бензин, един механик от Бургас започва да предлага преоборудване на леки автомобили с електромотори. През 1942 година у нас е създаден първият електрически мотоциклет, оборудван с 4 автомобилни акумулатора по 6 V 100 Ач, а през 1945 година известният български изобретател Христо Бъчваров изработва малък двуместен електромобил. Колата е с три колела, интересен дизайн и оригинална конструкция, като за задвижване на електромотора е използвано динамо от немски танк, което е преработено за работа от 36V на 48V.
През 1951 г. „по решение на правителството на СССР техническата документация и цялото оборудване за производството на електрокари“ (конфискувани от германската фирма Bleichert) „са продадени на братска България“. Така през 1952 година у нас е изработен първият български електрокар, а през 1956 година страната се специализира като основен производител на електрокари в рамките на соцлагера.