Първият електрически Москвич – направен в България


27
мар.
2021

Първите по-сериозни проучвания за изра­ботване и производство на превозни средства с електродвигател у нас започват още през 1952 г. в ОЕП „Елпром“. Най-ранните действащи конструкции на електромобили (лек и товарен) обаче са създадени едва през 1967 г. в НИПКИЕМ. Използваните при тях оловни акумулаторни батерии позволяват максимален пробег от около 60 км със скорост на движение 20-25 км/ч, което очевидно е било твърде незадоволително.

Създадената в ЦЛЕХИТ при БАН през 1969 г. въздушно-цинкова батерия дава основание да се възобнови работата по кон­струирането на български електромобил. По задание на ДКНТП от началото на 1970 г. работен колектив от специалисти от НИПКИДА, ДДЕХИТ, НИПКИЕМ и НИПКИЕМД започва изработката на функционален обра­зец на лек електромобил Ел-Мо-70, създаден на базата на лекия автомобил Москвич-426. За целта е конструиран нов двигателен заден мост, в който колелата, барабани­те и спирачките са изцяло заимствани от Москвич-426. В моста е вграден електро­двигателят, свързан с полуоските чрез планетарни редуктори с предавателно отно­шение 1:4,67. Липсва диференциал.

Използваният електродвигател е безстаторен, правотоков. Като източник на електрическа енергия е използвана въздушно-цинкова батерия със следните параметри:

Средно напрежение при номинален ток 80В

Номинален ток 140А

Максимален ток (краткотраен) 360А

Максимална мощност 20 кВт

Капацитет при номинален ток (очакван) 32 кВтч

Тегло 420 кг

Специфична енергозапасеност 70Вч/кг

Всъщност въздушно-цинковата батерия представлява горивен елемент. Електриче­ската енергия се получава при изгарянето на цинковия електрод с кислорода от възду­ха. Процесът е необратим. След пълното изтощаване на елементите батерията се демонтира и се подменят цинковите елек­троди. На лявата страна на багажното отделе­ние е монтиран вентилатор на 12 волта, захранван от основната батерия.

Спазвайки тогавашните тенденции за развитие на модерното електрозадвижване, за тягови цели конструкторите осъществяват импулсно регулиране на скоростта. За целта на мястото на пе­дала за подаване на газ е монтиран фото-електричен датчик, посредством който се подава сигнал към импулсния регулатор. Той подава напрежение към контак­торите и оттам към електродвигателя. С отваряне на блендата на фотоелектричния датчик (чрез натискане на педала “ход”) им­пулсният регулатор подава по-голямо на­прежение към електродвигателя. По този начин се използва най-рационално енергия­та на батерията и се реализира максима­лен пробег, а в кокпита до водача е монтиран шалтер за прекъсване на оперативната вери­га.

Почти непознатият български електро­мобил, базиран на Москвич, остава един интересен експеримент. Той демонстрира потенциала на родната техническа интелигенция, но също както и много други по­добни разработки потъва в историята без да получи шанс за практическа реализация.

Още по темата