2024
Пионер-63 е първият професионален опит за създаването на модерен пътнически електромобил в България. Проектирането му започва през май 1966 г. под ръководството на професора по кари и електрокари и генерален директор на „Балканкар“ Благой Петков. Конструктор на каросерията е Евгени Танчев, конструктор на управляващия мост е Петър Захариев, конструктор на задвижващия мост е Георги Достин, конструктор на електроинсталацията е ас. Гъркова, а външното оформление е дело на дизайнерите Петев и Бакалски. Двигателят е проектиран от колектив на НИПКИЕМ, а акумулаторите – от колектив на БАН.
Работата по изработването на прототипа, обозначен като 315-2, започва през септември 1966 г. Неговият екстериор първоначално е изпълнен от стиропор и восък в естествена големина, след което са свалени калъпи, в които е отлята и стъклопластовата каросерия.
Пионер-63 съществува в един екземпляр, боядисан в бледо-резедав металик, който през септември 1967 г. е изложен на Пловдивския панаир. В неговата конструкция са използвани много готови компоненти и части, като например предния мост и кормилната уредба, които са взети от „Запорожец“, или волана и някои други детайли от интериора, които са от Trabant и т.н. През септември 1967 г. прототипът е представен и на страниците на в. „Авто Мото“:
„…големите успехи на нашето транспортно машиностроене не са в автомобилите, задвижвани с двигатели с вътрешно горене, а в транспортните средства с електрическа тяга. Надписът „ново“ стои и пред експерименталния образец на лек автомобил за градско движение Пионер-63, който е дело на колектива при НИПКИЕМ в София. Нашата страна върви в крак с времето. Ето че и ние сме между пионерите, които работят за създаването на електромобил. И нашите конструктори, както конструкторите от редица други страни, се стремят да създадат електромобил, който да се отличава с икономичност, висока маневреност, да е удобен за паркиране, да е незаменимо превозно средство за къси разстояния. Специалистите считат, че за не повече от 10-12 години този въпрос ще бъде решен напълно. Може би и ние ще бъдем между челниците в автомобилостроенето.
Пионер 63 е изработен от армирана пластмаса. Той е двуместен с извънредно малки размери, което го прави удобен за натовареното градско движение. Задвижва се от два електродвигателя с обща мощност 6,3 киловата. Оловните акумулаторни батерии, които го захранват, са с достатъчно голям капацитет, за да може електромобилът да достигне максимална скорост 55 км в час, при собствено тегло 850 кг.“
В почти недостъпната за широката публика българска книга „Електромобили“ от 1979 г. (автори Константин Косев, Данка Николова), е описан още един български електромобил, обозначен като 315-1, който също е завършен през 1967 г., но не е представян официално. Техническите му показатели са сходни с тези на Пионер-63, което важи за почти еднаквата мощност, размерите на двуместната каросерия, наличието на кардан с главно предаване и диференциал (който и в двата случая е от ЗАЗ-965) и т.н. Основната външна разлика е в дизайна и типа на каросерията, която е открита и изработена от листова ламарина.
