2024
Един от най-популярните автомобилни търговци в Русе за целия период между двете световни войни е Ангел Върбанов. Освен регионален представител на Ford, той е инициатор и на първото автомобилно състезание в града от 1929 г., както и създател на русенската градска автобусна служба през 1932 г., която е и първата у нас, след края на войната. Две години по-късно Върбанов открива втора такава служба и в Пловдив, по чиито улици също както и в Русе започват да се движат автобуси от марката Ford. Официалното откриване на линията е отразено от пловдивския в. „Борба“ на 1 април 1934 г.:
„Днес се пуска в Пловдив бързо евтино и удобно омнибусно превозно съобщение от предприемчивия българин г. Ангел Върбанов. Омнибусите ще тръгват от централната гара и ще спират на спирките: „Ориентабако“, „Авксенти Велешки“, немското училище, Военния клуб, „Пикадили“, „Джумаята“, „Куршум хан“, ул. „Опълченска“, аптека „Марица“, пл. „Карлово“, ул. „Оборище“, ул.„Пазарджишка“, черквата „Св. Ив. Рилски“, моста „Рибница“ и гара „Филипово.“
Въпреки своите безспорни предимства, реализирането на подобна инициатива в периода на икономическа криза крие известни рискове. Три месеца след началото на дейността си, фирмата е принудена да се справи с финансов проблем, от който най-потърпевши се оказват някои от нейните основни служители:
„Шофьорите от омнибусната служба в града, пише в. „Борба“, са обявили стачка, поради намаление на заплатите. Службата е възстановена с нови шофьори, които не
членуват в шофьорското дружество.“
Но това, както се вижда по-нататък, не е единствената причина за тревога. След още три месеца фирмата, създадена от Върбанов, вече има сериозен конкурент, в резултат на което броят на градските автобуси в Пловдив е увеличен от 4 на 8: „Наши съграждани-автомобилисти, уточнява „Борба“, са пуснали три автомобила (зелените). В строеж се намират още 4-5 автомобила, които до един месец време ще бъдат също пуснати.“
Всичко това без съмнение е в полза на пловдивчани, но „и тук, както във всичко българско“, допълва вестникът, „се е явило разцепление – автобусите са разделени на две групи и колите вместо да се движат редовно на равни интервали една от друга, гонят се, разминават се и се събират една след друга на разстояние по 200-300 метра, а от друга страна, в противното направление, по 15-20 минути не минава никаква кола. От тази гоненица и надминаване, не само че гражданството се лишава от редовен превоз, но то е и заплашено да попадне под колелата на огромните автобуси, които се гонят и разминават по нашите сравнително тесни улици.“
В същата статия в. „Борба“ настоява за изготвянето на разписание, което да бъде стриктно спазвано от двете конкурентни фирми, за да не се стига до намесата на компетентните органи, но това в крайна сметка се оказва единственото възможно решение. В своя брой 4034 от 6 октомври същият вестник съобщава, че двете градски автобусни служби са преминали под прекия контрол на общината, с което е гарантирано редовното и равномерно движение по маршрута.
Интересна подробност, свързана с първите градски автобуси на Пловдив, е, че те са втора употреба, и преди идването си у нас обслужват градския транспорт на Букурещ, а каросериите им са изработени от румънската фирма “Leonida & Co”.
