2024
В следвоенната епоха дейността на каросерийните работилници у нас все още не е много популярна, а поръчките са относително редки. През 1927 г. обаче е направен опит за поставяне на професионални начала на каросерийното дело. Обединени около тази идея, майстори преговарят с вносителите на автомобили за доставката на шасита, върху които да се правят наши каросерии. Рентабилността на това предложение е доказана през следващите години и довежда до създаването на ползотворни партньорски взаимоотношения между занаятчии и търговци.
Все още е трудно да се определят точната година, в която са направени първите каросерии на шаси Ford в България, както и техният тип, но това със сигурност става още през първата половина на 20-те години. На много снимки от онова време могат да се видят автобуси с български каросерии, базирани на Ford, които се отличават със сравнително примитивна дървена конструкция, но като цяло наподобяват западните образци. Един от най-известните майстори в София, Слави Харитонов, дори публикува реклама на своята продукция, илюстрирана с автобус Ford, в годишния албум на „Българския индустриален алманах“ за 1926 – 1927 г. През 1926 г. своята дейност в производството на пътнически и автобусни каросерии започва и прочутият майстор Рачо Джамбов (на заглавната снимка) от Ботевград, чиито първи надстройки, направени през 20-те години. също са базирани на Ford.
Той дори има клиенти, например известния местен превозвач Гаврил Билев, чието изискване е всички поръчани от него пътнически каросерии да бъдат базирани само на шаси Ford. Американската марка е предпочитана като основа за изработването на пътнически каросерии и от столичната фирма на братя Рачеви, които в края на 20-те години публикуват частично оцветени реклами на дейността си, илюстрирани със снимки на Ford.
След кратко прекъсване в годините на икономическа криза, производството на пътнически и специализирани каросерии навлиза в нов период на динамичен възход. Простите като конструкция открити и закрити леки автомобили и автобуси, познати от недалечното минало, започват да се заменят от много по-модерни и луксозни конструкции, базирани на Ford, които по нищо не се отличават от западните образци. Емблематичен пример в тази насока е продукцията на Първа автокаросерийна фабрика „Херкулес“ във Варна, създадена от Димитър Илчев. Въпреки че е представител на американската марка International, чиито шасита са използвани най-често като основа за производството на автобуси, в средата на 30-те години той изпълнява и немалко поръчки на клиенти, които предпочитат ходова част на Ford. Сред тях е и Христо Стойчев, собственик на компанията за пътнически превози „Сигурност“ в Горна Оряховица, която има пет модерни автобуса, базирани на шаси на германски Ford V8. Първите два от тях са направени през 1935 г. в „Коларо-железарското и за автомобилни каросерии“ училище в Горна Оряховица, а останалите три са оборудвани с луксозни каросерии от „Херкулес“ през 1937 г.
По това време в Ботевград вече функционира и втора, конкурентна на Рачо Джамбов каросерийна работилница, създадена от Христо Николов и Илия Кунин, която започва да изработва основната част от автобусите си на шаси Ford. В средата на 30-те години столичната Дирекция на трамваите и осветлението (ДТО) също изработва единични бройки каросерии за някои от своите специализирани и служебни автомобили, базирани на товарни шасита Ford-АА и Ford-BB.
Своята дейност продължават и столичните работилници на Слави Харитонов, братя Рачеви и Тодор Карабиберов, които също предпочитат ходова част на Ford за основа на модерните си пътнически каросерии. По същото време към тях се присъединяват и нови амбициозни производители като столичната фирма „Иванов & Станоев“, която изработва на шаси Ford „стилни каросерии от европейска класа, художествени произведения на българския занаятчийски труд. Леки, елегантни, здрави, нечувствителни към разрушающите влияния на лошите пътища.“
